И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото преводачите в българската администрацията не знаят разликата между пол и род. Филмът е вдъхновен от едноимения роман на Дебора Елис, и също като нея - от зловещите усливия на живот (не само на жените) в някои общества.
Относно сюжета - сплотено и ерудирано семейство в Кабул с всички сили се опитва да премине през поредната криза в района. Майка писател, баща учител, сакат ветеран от предишни военни сблъсъци, мъртъв син, две вечно спорещи дъщери. И малък син, на 2-3 години. Крайно недорасъл да осигурява живота и безопасността на всички, когато бащата, без дело, е затворен. И това пада на нежните и крехки женски плещи. Които при нужда въобще не са нежни или крехки.
Освен основната история, силно напомняща The Prophet, с прекъсвания във филма е вмъкната и една типична вълшебна приказка, със злодеи, непознати помощници, утрояване на препятствията и чародейните предмети. И всичко това е изпълнено в красива и креативна, компютърно генерирана cut-out анимация, наситена с точно отмерени дози хумор и драма.
Произведенията на Cartoon Saloon са всепризнати успехи. Нора Томи е изключителен режисьор и социално-ангажирана личност. Но не просто това превръща филма в шедьовър.
Повечето добри филми и анимации наблягат само на една поука или внушение, изказана директно пред аудиторията (болезнено много са тези, които опитват в рамките на единично кино посещение да предадат повече послания, отколкото е полезно). Тук не е точно така. Тук са вплетени множество истории, всяка различна в своята трагедия. Да, те заедно представят живота на жените в Близкия Изток. Но показват и неговата изменчивост, всичките лица на ужаса му, както и прехвърлянето му върху мъжката част наоколо. Когато не можеш да направиш нищо, за да спасиш умиращата си жена. Когато синовете умират по улиците. Когато нямаш право да общуваш и възпитаваш семейството си в собствените си ценности, а си принуден да захвърлиш хуманитарните науки в окопите или в праха сред сергиите. Когато в най-уязвимата си възраст си превърнат в гневно чудовище.
Надали има нужда да се говори за жените. Те, които трябва да скрият пола си, за да могат да влязат в магазина и да купят ориз за семейството си. Или онези, които целодневно вършат изнурителна физическа работа, за да постигнат далечна цел. Дори и за онези, които, когато молят за приятелска семейна услуга, продават дъщерите си в замяна.
Ако наистина, когато жена се застъпи за собствения си и за този на децата си живот, е третирана не само като престъпник, но и като опасна луда, значи силно засегнати са всички и всичко. Без значение от пол и род. Обещах да вмъкна едно свое наблюдение. Наистина, няма жени сред негативните персонажи. Но, замислете се. Освен главните героини, няма жени персонажи.
Аз съм Сюлейман, казва малкият герой на злия антагонист. Je suis Suleiman. До след 20 години, на онзи плаж.
Коментари
Публикуване на коментар