Етика, Право и Rabbi's cat

   

От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.

    В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по време на поетичен фестивал в Иран. И е нарисувано целенасочено грозно. Гръмнах ли ви мозъка? Повече арт, здраве му кажи.

     Спокойно, такива извращения засега се срещат само по филмовите фестивали. А има и много по-добри и успешни. Birdboy/Психонавти например болезнено разръчква всички гореизброени - семейство, любов, толерантност. Добавя в списъка наркотици, психоза и омраза. Но го прави добре. Боли, но е добре. Zombillenium пък засяга същите неща, но в комичен вариант и с доста по-детска насоченост. The Breadwinner е някъде по средата - не е съвсем детско (нужен е акъл поне 10+), но пък засяга почти толкова много теми, колкото и Window Horses. Само че го прави деликатно и красиво. (Абе, личи си, че женска ръка е пипала. Не една, а цели три прекрасни дами. Затова и много ми се иска същата режисьорка Nora Twomey да анимира и "Златното момче" на Tara Sullivan.) Някъде в същата възрастова група се нарежда и Rabbi's cat. Далеч не толкова съвременна анимация, базирана на още по-стар комикс. Няма нищо общо с изброените дотук, но е прекрасна по свой собствен начин. 

     След като изяжда говорещия папагал, котаракът на един алжирски равин също проговаря. И оттам насетне следва низ от абсурди. Котаракът иска да приеме юдеизма, но пък вярва в резултатите от радиовъглеродните анализи. Изпратен в колет руски евреин иска да намери митичния Йерусалим, откъдето произхождат всички негри евреи. Равин, имам, руски евреин, руски аристократ, чернокожа барманка, говорещ котарак и фалшиво пеещо магаре поемат в най-голямото си приключение. О, а лъвоукротителят остава да пази къщата. Грозноватата иконографика (прекрасна, с прекрасно раздвижване), която се изменя със сюжета, имитирайки стила на комикса, придава допълнителен чар на анимацията. Саундтракът също.

    Лично аз се смях с глас, докато гледах този филм. Но той само изглежда смешен. Някои теми са твърде сериозни, за да се представят по друг начин.