Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от май, 2018

Birdboy: The Forgotten Children

     Гледали ли сте психо-трилър в анимационна версия? Без значение от отговора, ако имате  желание за подобно нещо, представям ви Birdboy: The Forgotten Children.     Още през 2011 Alberto Vazquez и Pedro Rivero правят 12-минутна късометражка по едноименния графичен роман на Васкез от 2006 - Psiconautas ( https://www.youtube.com/watch?v=4kks9-fJd1U&t=636s ). 4 години по-късно е готов и пълнометражният вариант - много по-детайлен, по-изпипан и по-шокиращ. 2 години Birdboy: The Forgotten Children печели фестивали и лека-полека си проправя път в държави по цял свят. Миналата година беше и премиерата му в Щатите, с любезното съдействие и дублиране на GKIDS, естествено.       Анимацията е на моменти красива, в други стилизирана, изключително детайлна или пък зловещо символична. Сюжетът проследява разбития живот, който тече на изолиран остров след ядрен взрив. Семействата, които напразно търсят упование в религията, в нар...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...