Пропускане към основното съдържание

Birdboy: The Forgotten Children


     Гледали ли сте психо-трилър в анимационна версия? Без значение от отговора, ако имате  желание за подобно нещо, представям ви Birdboy: The Forgotten Children. 
   Още през 2011 Alberto Vazquez и Pedro Rivero правят 12-минутна късометражка по едноименния графичен роман на Васкез от 2006 - Psiconautas ( https://www.youtube.com/watch?v=4kks9-fJd1U&t=636s ). 4 години по-късно е готов и пълнометражният вариант - много по-детайлен, по-изпипан и по-шокиращ. 2 години Birdboy: The Forgotten Children печели фестивали и лека-полека си проправя път в държави по цял свят. Миналата година беше и премиерата му в Щатите, с любезното съдействие и дублиране на GKIDS, естествено.
      Анимацията е на моменти красива, в други стилизирана, изключително детайлна или пък зловещо символична. Сюжетът проследява разбития живот, който тече на изолиран остров след ядрен взрив. Семействата, които напразно търсят упование в религията, в наркотиците или в насилието. И онези, които са останали без семейства, прокудените в сметищата бездомници, създали свой собствен закон и вяра. Няколко тийнейджъри не приемат това и планират бягството си. А само един иска да спаси острова, вместо себе си. 
     Освен основните движещи сили - любов, приятелство, отчаяние и смърт, историята е наситена със своите малки отклонение - наркотиците, които създават демони, но и отблъскват демоните, шизофренията, която контролираш или те контролира, пропадналите мечти. Няма как да предам малка част от сюжета или да анализирам символиката му, без да преразкажа целия сюжет. Важното е, че животът ражда живот. И вмъкнатото предупреждение: Garbage is alive. It is born from us. It grows and it reproduces. Slowly but surely garbage will adapt and take the whole island. 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...
Публикуване на коментар
Прочетете още