Пропускане към основното съдържание

Birdboy: The Forgotten Children


     Гледали ли сте психо-трилър в анимационна версия? Без значение от отговора, ако имате  желание за подобно нещо, представям ви Birdboy: The Forgotten Children. 
   Още през 2011 Alberto Vazquez и Pedro Rivero правят 12-минутна късометражка по едноименния графичен роман на Васкез от 2006 - Psiconautas ( https://www.youtube.com/watch?v=4kks9-fJd1U&t=636s ). 4 години по-късно е готов и пълнометражният вариант - много по-детайлен, по-изпипан и по-шокиращ. 2 години Birdboy: The Forgotten Children печели фестивали и лека-полека си проправя път в държави по цял свят. Миналата година беше и премиерата му в Щатите, с любезното съдействие и дублиране на GKIDS, естествено.
      Анимацията е на моменти красива, в други стилизирана, изключително детайлна или пък зловещо символична. Сюжетът проследява разбития живот, който тече на изолиран остров след ядрен взрив. Семействата, които напразно търсят упование в религията, в наркотиците или в насилието. И онези, които са останали без семейства, прокудените в сметищата бездомници, създали свой собствен закон и вяра. Няколко тийнейджъри не приемат това и планират бягството си. А само един иска да спаси острова, вместо себе си. 
     Освен основните движещи сили - любов, приятелство, отчаяние и смърт, историята е наситена със своите малки отклонение - наркотиците, които създават демони, но и отблъскват демоните, шизофренията, която контролираш или те контролира, пропадналите мечти. Няма как да предам малка част от сюжета или да анализирам символиката му, без да преразкажа целия сюжет. Важното е, че животът ражда живот. И вмъкнатото предупреждение: Garbage is alive. It is born from us. It grows and it reproduces. Slowly but surely garbage will adapt and take the whole island. 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Another Day of Life

Sofia International Film Festival was almost over when I finally saw a title in its list that gave me goosebumps. For no sensible reason the movie, that had left a bunch of festivals around the world shaken, was neglected among the Oh-So-Alternative feature films, which had had their share of advertising way before the beginning of the festival. I am enormously grateful to Cinema House , G8 and Odeon , for continuing to screen good contemporary animation despite the empty rows. The film based on Ryszard Kapuscinski’s book is bold, shattering, touching and still real. Let’s start at the creation – it’s layer over layer CGI that combines live-action movements, 3D shapes and 2D stylized details. Basically   this is how Gollum and Tim-Tim were made, even though they all look totally different. As an example, the main character, the famous military journalist, photographer, poet and author Ryszard Kapuscinski was drawn over   Miroslaw Haniszewsi’s movements, voiced over by K...
Публикуване на коментар
Прочетете още

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...
Публикуване на коментар
Прочетете още