Моят живот като Тиквичка не е нито нов, нито пък съвсем неизвестен. Френско-швейцарският стопмоушън излезе по световните киносалони още 2016 г и беше номиниран за Оскар. Дори по нашите кина и филмови фестивали го въртяха! Сюжетът на анимацията е базиран на романа на Gilles Paris, който отдавна стои в списъка ми за бъдещо прочитане. Разказва за Икар, който предпочита да бъде наричан Тиквичка (Куржет, на френски). Момчето е на 9 години и достатъчно самостоятелно, за да прекарва дните си сам. Физическото отсъствие на баща му е заменено от ярката идеализирана представа за него и неговите кокошки, докато вечно пияната и сърдита майка всъщност също я няма - синът и я отбягва, не вдига шум, когато е наблизо, и като цяло се стреми да не се срещат из къщата. Не винаги обаче се получава. И след един нелеп инцидент, Тиквичка остава сираче. Тук, преди 15-тата минута от филма, започва новият му живот. Сантимент...