Моят живот като Тиквичка не е нито нов, нито пък съвсем неизвестен.
Френско-швейцарският стопмоушън излезе по световните киносалони още
2016 г и беше номиниран за Оскар. Дори по нашите кина и филмови
фестивали го въртяха!
Сюжетът на анимацията е базиран на
романа на Gilles Paris, който отдавна стои в списъка ми за бъдещо
прочитане. Разказва за Икар, който предпочита да бъде наричан Тиквичка
(Куржет, на френски). Момчето е на 9 години и достатъчно самостоятелно,
за да прекарва дните си сам. Физическото отсъствие на баща му е заменено
от ярката идеализирана представа за него и неговите кокошки, докато
вечно пияната и сърдита майка всъщност също я няма - синът и я отбягва,
не вдига шум, когато е наблизо, и като цяло се стреми да не се срещат из
къщата. Не винаги обаче се получава. И след един нелеп инцидент,
Тиквичка остава сираче. Тук, преди 15-тата минута от филма, започва
новият му живот. Сантиментално настроен полицай и отдадени на децата
социални работници и възпитатели поемат грижата за него. Истинската
новост обаче са другите малчугани в дома - всеки със своята съдба, с
травмите от нея, но и с начини за превъзмогването и.
Подобно
на испанския Arrugas (макар изключително различен), и тук историята
няма зададен от самото начало ход и край. Представен е просто животът на
децата, с разбиранията им и недоразбирането им, с надеждите и
страховете. И как се справят с тях.
Ако някой се чуди - справят се. С всичко.
Коментари
Публикуване на коментар