Островът на Кучетата

Isle of Dogs излезе с поносимо, за лаптопна резолюция, качество (update - вече и с HD, невероятно детайлно чисто и прекрасно). Гледах го 3 три! пъти. И все още не съм сигурна, дали мога да напиша нещо за него.

            Филмът е продуциран, режисиран и написан от Wes Anderson. Немско-американска продукция. Стоп моушън е. Музиката е авторска, на Alexandre Desplat. Сред озвучителите са Йоко Оно и Скарлет Йохансон. С това се изчерпват фактите ми, можете да намерите тези и още имена в IMDB и тук http://www.isleofdogsmovie.com  

            Първото, което ме грабна в него, беше стилистиката – тя се показа като силно индивидуална и характерна още в трейлъра. Добре раздвижени, и все пак целенасочено вдървени движения. Съзнателно загрозени кукли – за да не остане грам съмнение, че кучетата са болни, мръсни и нещастни, а хората-зли. Философските драматични сцени и диалози са прекъсвани на моменти от комични или чисто подигравателни моменти, както и от доста шокиращи – агресията и смъртта не са твърде цензурирани. Ако искате да знаете как се разчленяват живи животни за приготвянето на традиционни японски ястия – можете да го разберете тук (само не слагайте от жълтото).

            Всички тези „ужаси“ се случват на прекрасен, геометрично симетричен или красиво хаотичен фон и са винаги подредени в прекрасни кадри. Всяко едно движение, във всяка сцена. Композиционните решения са изпълнени с мисъл и естетика, които ме караха неведнъж да превъртам назад, за да се насладя на някой момент за пореден път. В анимацията се говори на 3 езика – английски, японски и совешки (?). Няма нужда от субтитри. Главният герой говори изцяло на японски и въпреки това всичко, което казва, се разбира идеално.

            Сюжетът.. Него няма да ви разказвам подробно, достатъчно добре се разбира основната линия в трейлъра на анимацията. Котколюбците обвиняват кучетата като опасни носители на страховит вирус и ги изолират на същия остров, който използват за бунище. Едно-единствено дете, като в старата самурайска легенда, се решава да защити отритнатите животни. Или просто да намери своя домашен любимец.

            Купчините боклуци, сред които се изсипват на купчини и най-добрите приятели на човека, напомнят , че нуждата за решаване на много проблеми е набързо заменена от опит те просто да бъдат скрити. Далеч от очите, далеч от сърцето – боклуците, болните животни, експерименталните животни, децата, разумните апели.

            Точно към това ни насочва и филмът – към разум, смисъл, доброта. Има едно малко бяло куче, което наричат Оракъл – то предсказва бъдещето. А всъщност може да разбира новините по телевизора – тоест, да види смисъла в настоящето.

           

Не мисля, че този текст се получи особено сполучливо, камо ли описателно. Но силно препоръчвам този филм, заради направата му, композицията му, историята му и внушенията му. Прекрасен е, по един кучешки начин – кално и рошаво някак си.