Стоп моушън. Лайка. Нийл Геймън. Тази описателна градация би трябвало да е достатъчно красноречива за всеки почитател на анимационното изкуство. Благородно завиждам на тези, за които не е – за предстоящото удоволствие от предстоящия сблъсък.
Филмът проследява първите дни в новия дом на Коралайн Джоунс. Родителите и са заети с преместването на дома и кариерата си, навън вали, а съседите са чисто луди. Когато си на 11, подобна лятна ваканция може да се определи само като провал. С прокрадваща се зловеща нотка се появява спасението от скуката – истинска детска мечта. Малка скрита врата, водеща към чудесен нов свят, където родителите, съседите и дори лехите в градината също са чудесни и нови. Разбира се, не всичко е каквото изглежда. Или по-скоро е точно каквото изглежда – изкуствено и нереално. И малката умна Коралайн се впуска в изследователско търсене – на истинските си родители, на скрити съкровища и души.
Анимацията е красиво творение, балансиращо между детския хорър на Геймън и хорър чудесата на Лайка, в лицето на Henry Selick, Pete Kozachik и сума ти продуценти, художници, сценографи, кукловоди и кукли. Специализиращото в стоп моушъни студио отдавна доказа своя професионализъм и креативност, започвайки точно от Коралайн - първата им пълнометражна анимация. Студиото е основано през 2005 г. През същата година излиза 8-минутната късометражна анимация Moongirl. До 2009 г. Laika не издават нищо друго. Коралайн е пример за вложени усилия и старание в дебютен проект, който незабавно да постави създателите си на световната сцена. И мястото на студиото по-малко от 10 години след това е доказателство за успеха му.
Филмът не следва дословно книгата. Но това не е в минус, както в много други случаи. Най-вероятно авторът е участвал в създаването на скрийнплея – опростеният сюжет на повестта му не би позволил да се разтегне до степен на седмокласническо съчинение. Изцяло новодобавените моменти, дори цели сюжетни линии, не утежняват анимацията, а и придават реален и завършен вид. Уайни и неговата баба, куклите – копия, желанието на Коралайн за завръщане в новия дом, както и някои от чудесата, сътворени за нея, са майсторски вмъкнати в оригиналния сюжет, за да добавят където е нужно ту злокобност, ту пъстрота и усещане за безопасност.
Идеята за Другата майка произхожда от старите предания, че Новата майка взима непослушните деца. Може би точно затова тук децата – духове не са съвсем непознати. Едно от тях е сестра на старицата – хазяйка. Усещането за приемственост е внушено още със започването на анимацията – преобразяването на лицето на куклата в ново предполага, че това не се случва за първи път, че това се е случвало поколение след поколение. И поколение след поколение децата не са били доволни от живота си, не са били съвсем щастливи със семействата си – затова се отказват от очите си. Колко изискан начин да се вплете в историята вечният антагонист – дявол, демон, бог на подземното царство, Белдам, отричаните политически и икономически системи (;; - който и които предлагат привидно по-щастлив живот. Ако продадеш душата си. Ако се откажеш от родителите си. Ако искаш да получиш всичко наготово.
Коралайн (и не само тази анимация на Лайка) показва страховити герои, сцени и сюжети без да внушава страх. Внушава надежда и кураж пред страха. Като голяма част от разказите на Нийл Геймън, които се въртят около черни котки, духове на деца и откраднати души. Следвайки идеите на Гилбърт Честъртън, разграничавайки се от неговите религиозни разбирания, авторите на книгата и филма за малкото момиченце в другия свят ясно демонстрират едно нещо – безкрайният страх има край. Fairy tales, then, are not responsible for producing in children fear, or any of the shapes of fear; fairy tales do not give the child the idea of the evil or the ugly; that is in the child already, because it is in the world already. Fairy tales do not give the child his first idea of bogey. What fairy tales give the child is his first clear idea of the possible defeat of bogey.
Коментари
Публикуване на коментар