La Tortue Rouge

Студио Ghibli поначало се слави с особените си анимации. Особени откъм сюжет, внушения, представяне. Поне откъм изображенията определено лесно може да се разпознае стилът им – особена смесица от азиатските анимета и европейската анимация.

С Червената костенурка френските, датските и азиатските артисти определено са се придържали към досегашното ниво. Анимацията не е филм, който да гледаш преди заспиване. Не изисква и специално настроение и атмосфера. Нужен е само един спокоен час, в който човек да се потопи изцяло в историята.

А тя самата не е сложна – корабокрушенец се опитва да се спаси от самотния си остров, червена морска костенурка разбива сала му, в гнева си той я убива, за което силно съжалява. Тя се превръща в красива жена. И двамата остават на острова. Имат син. Заедно преживяват почти смъртоносна приливна вълна. Синът им тръгва да си търси щастието. Двойката остава до края си на острова.

Простичка история, но красиво поднесена. В целия филм няма една единствена реплика. Жестове и мимики, изключително изразителни, имайки предвид стила на рисуване – точиците за очи и линейно предадените черти, дори рисунки служат на героите за споделяне на информация, мисли, чувства. Сънища и халюцинации се преплитат с вълшебните сами по себе си обстоятелства. Личи си, че всяко едно движение е обмислено и е част от цялото. Бавно развиващата се сюжетна линия и липсата на каквато и да е предистория биха могли да отблъснат много зрители. Но точно в това е ценността на този пореден шедьовър на Ghibli. За разлика от Робинзон Крузо, Корабокрушенецът и всички подобни произведения, тук не се и споменава за живота на главния герой преди попадането му на острова. Той дори няма име. И не е и нужно. На палмите и раците не им е нужно, на любимата жена не и е нужно, на обичаното дете не му е нужно. На живота и смъртта пък съвсем. Струва си да помислим над въпроса, а?