Mune, Пазителят на луната

            Мюн е изцяло компютърна, в основната си част 3D анимация. Мюн е изцяло нощно, в основната си част притеснително и плашливо създание. А светът на Мюн е очарователно творение, което, ако не бе създадено за един единствен филм, може би щеше да се доближи в креативността и богатството си до онези вечни реалности, за които всеки мечтае.

            Легендите разказват, че първият Пазител на слънцето е уловил горящата сфера с копието си и я задържал вързана със здрави вериги, за да осветява и топли земята. Първият Пазител на луната я е създал сам, като я е донесъл от Тъмната земя, за да балансира светлината на слънцето и да дарява сънища и мечти. Някои от множеството Пазители са покварвали или незачитали задълженията си, други храбро са служили на повереното им. И така, докато се стигне до началото на историята за Мюн, която сигурно е прераснала в нова легенда. Земята е населена с две главни групи създания – на деня, лъчезарни и шумни слънчеви деца, и на нощта – тихи и замечтани звездни същества. Разбира се, има и малка група, която живее по средата, в здрача преди изгрева и след залеза. Всеки един герой, без значение от ролята му за историята на анимацията, е нарисуван с креативност и внимание, които подхождат на главен персонаж.

Дневни създания, чиито тела са формирани от вулканични камъни и кехлибар, нощни, в цветовете на мечтите и едно восъчно момиче – което през деня би се стопило, а през нощта – замръзнало, се събират заедно, за да присъстват на поредното предаване на слънцето и луната на новите им Пазители. Те трябва да бъдат одобрени, но това отдавна е формалност, разбира се. И, разбира се, нещо се обърква и замечтаният Мюн бива избран за Пазител на луната. И той самият не е единственият, който не счита този избор за особено подходящ – разочарованият ученик на бившия Пазител на луната, новоизбраният Пазител на слънцето, както и Некрос – единсвеният, който е доволен от развитието на нещата и се възползва от моментната бъркотия, за да открадне слънцето за себе си. Мюн, ограбеният Сохон и Глим, восъчното момиче, тръгват в търсене не просто на слънцето – с неговата липса луната започва да гасне, балансът на земята трепери, населяващите я губят силите си, както са загубили и светлините си. В това пътешествие те се сблъскват с неподозирани опасности и помощници, стигат до Подземните владения на Некрос, както и до Тъмната земя, и се завръщат като истински Пазители – уверени в себе си и способностите си.

Метафорите и поуките във филма са ясни. Представянето им е красиво и креативно. Струва си да го изгледате.