AnInA

За да внесем малко разнообразие в анимационната си култура – представям ви Anina Yatay Salas – палиндромното момиче. Филмът идва от Уругвай, Южна Америка. А както се оказва, южняците имат сериозен принос в историята на рисуваното кино. От Аржентина произхожда cut out анимацията – специфичен тип двуизмерен стопмоушън. И тази конкретно носи нейната визия, дори и да е компютърно създадена (всъщност не открих информация cut out ли е, или компютърна).

Но да се върнем на Анина. Нейното име, и трите, се чете по един и същи начин и в двете посоки, което се струва очарователно на родителите, но не и на съучениците и. Децата са жестоки, няма нужда да изпадаме в подробности. Анина обаче не понася обидите мълчаливо – и, когато случаен сблъсък я конфронтира с най-омразната и съученичка, двустранната злоба ескалира до физически сблъсък, и среща с директора. Директорката е запозната със съдбата и на двете момичета, за разлика от Анина и нас, които едновременно, в течение на филма се запознаваме със Слона, и не иска да ги наказва сериозно – иска да ги възпита. Затова двете провинили се получават „най-шантавото наказание в историята на шантавите наказания“. Всяка получава по един запечатан плик, с условието да го съхранява непокътнат до следващата среща, когато заедно ще ги отворят и ще узнаят какво има вътре. За да се засили драматизмът, пликовете са черни, затворени с кърваво червен восъчен печат.

Неизвестността привнася почти чист ужас в ежедневието на Анина – преследват я кошмари и въображаеми ужаси. Стига се до епиодични сблъсъци с родителите и. Заформят се пъклени планове. За щастие нищо от това не води до фатални последици. И тя, и родителите и чудесно се справят със ситуацията.

Тук, небрежно вмъкнати, са и някои моменти свързани с детското възпитание. „Добрата“ и „лошата“ учителка са две течения в образованието и възпитанието, които се срещат не само в класната стая. До някаква степен те се припокриват от свободомислещите родители на Анина и мнителните съседки. Но най-важният урок, който двете момичета научават през тази седмица, е да се поставяш на мястото на другия, да не говориш без да знаеш и да помагаш, когато можеш. И всичко това поднесено семпло, красиво и ненатрапчиво – все пак основният сюжет е скрит в един черен плик.