Пропускане към основното съдържание

Chicken Run

  Aardman Studios имат изключително богата филмографя, като очевидно специализират в комедийните стопмоушъни. Една от иконичните им анимации е Chicken run, или преведено Бягството на пилето.
  Животът във фермата е еднообразен, ужасен и обикновено завършва под сатъра. Но, hey, it’s a living. Цялото войнство кокошки, представено като застаряващи лелки с широки ханшове и никаква амбиция за промяна, разчита на едно единствено пиле, което измисля плановете. За Джинджър те обикновено завършват в карцера, а останалите просто чакат какво ново ще им предложи. И се надяват междувременно да снасят достатъчно често, за да не бъдат квалифицирани като недоходоносни.
И така докато не се появява Роки, Летящият петел от пътуващ цирк, попогрешка изстрелян, т.е. прелетял до фермата. Тренировки, упражнения и трескава подготовка кипи, особено когато фермата за яйца рязко се преориентира към фабрика за пилешки пайове. И бягството става наложително.
       Запленяващото в този филм е неговата направа, стилът на куклите и нетипичните, по-малко сладникави забавни моменти. Aardman са разполагали с бюджет и са се възползвали от него във всяко отношение. Детайлът и раздвижването поставят Chicken run сред върховете в стопмоушъна. Сюжетът е оригинален и забавен откъм детайли, а основните му функции, както ги нарича Проп, следват развитието на анимационните и игралните филми за последния половин век.
       Филмът е чудесен избор, когато искате да видите нещо ново, но не сте в настроение за нещо тежко или твърде сериозно.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...