Пропускане към основното съдържание

Chicken Run

  Aardman Studios имат изключително богата филмографя, като очевидно специализират в комедийните стопмоушъни. Една от иконичните им анимации е Chicken run, или преведено Бягството на пилето.
  Животът във фермата е еднообразен, ужасен и обикновено завършва под сатъра. Но, hey, it’s a living. Цялото войнство кокошки, представено като застаряващи лелки с широки ханшове и никаква амбиция за промяна, разчита на едно единствено пиле, което измисля плановете. За Джинджър те обикновено завършват в карцера, а останалите просто чакат какво ново ще им предложи. И се надяват междувременно да снасят достатъчно често, за да не бъдат квалифицирани като недоходоносни.
И така докато не се появява Роки, Летящият петел от пътуващ цирк, попогрешка изстрелян, т.е. прелетял до фермата. Тренировки, упражнения и трескава подготовка кипи, особено когато фермата за яйца рязко се преориентира към фабрика за пилешки пайове. И бягството става наложително.
       Запленяващото в този филм е неговата направа, стилът на куклите и нетипичните, по-малко сладникави забавни моменти. Aardman са разполагали с бюджет и са се възползвали от него във всяко отношение. Детайлът и раздвижването поставят Chicken run сред върховете в стопмоушъна. Сюжетът е оригинален и забавен откъм детайли, а основните му функции, както ги нарича Проп, следват развитието на анимационните и игралните филми за последния половин век.
       Филмът е чудесен избор, когато искате да видите нещо ново, но не сте в настроение за нещо тежко или твърде сериозно.

Коментари

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...