Не мога да направи
анализ на тази анимация. Не мога да и направя дори преразказ. Ще напиша този
текст по две причини. Гоня бройка. И искам възможно най-много хора да разберат
за този филм.
Той не е за деца. Не съм сигурна и за колко възрастни е
подходящ.
Невероятна класическа
анимация, изцяло графична, в по-голямата си част сиво-графитена. В стила на Син
сити цветове се появяват от време на време – нечия рокля, нечии очи, нечия кръв
и някой и друг взрив. Много сюреализъм, много реализъм.
Сюжетът.. Сюжетът е
шантав. Сюжетът е болен. На един пияница-гадняр му никнат ангелски криле. „Това
още не ми се е случвало“ – каза Животното, когато му го описах. Какво правиш, когато в прокажения ти живот
насила влезе нещо добро? Насла се опитваш да го разкараш. Насилваш и себе си, и
доброто, и живота, и света, и цялата проказа наоколо ти. После проказата и
животът разкарват теб. Понякога може да си сложиш край като от приказките, но
винаги ще знаеш. Иначе краят би бил друг.
Съчетаването между
сюжет и рисунък превръща анимацията в психоделично изживяване с романтичен
послевкус.
И има Том Уейтс.
Гледайте я.
Коментари
Публикуване на коментар