Пропускане към основното съдържание

O Menino e O Mundo, Момчето и Светът

         O menino e o mundo се оказа поредният удар по арогантното ми самомнение. Не познавам световната анимация добре. Нищо не мога и нищо не знам, както се пееше в една песен. Южна Америка явно е едно непознато находище, което тепърва ми предстои да разбера.
       Момчето и светът е изключително необичайна анимация. Не съм сигурна дали ще се хареса на деца. Богатството на цветове определено ще привлече вниманието им, но доколко сюжетът ще го задържи, не зная. А може би подценявам малките. Съчетаването на класически рисунък, дигитални елементи и включването на живи кадри е наслада за очите. То е над час чисто естетическо щастие. В ревю някъде четох, че, за да се оцени филмът, не трябва да се обръща много-много внимание на това какво се случва, а просто да се оставиш на визията му. Повярвайте ми, ако обръщате внимание и на двете, ще спечелите много повече от анимацията.
       Малко момче в спокойно семейство и в свят, който има 2 луни. Когато обаче бащата заминава да работи далеч, нищо не е същото. От него остава само един звук, тайно затворен в кутия. И скрит. Момчето тръгва да намери баща си, като в големия си куфар носи само една семейна снимка и спомени, а те са тежки. Влакът не идва, но вятърът (на промяната?) го отнася до далечно място. Няма да разказвам подробно какво се случва нататък. Момчето среща света. Става свидетел на работата в плантациите и в сивия град, на сериозни, съвсем не детски теми, като експлоатацията на труда, класовото разделение, съсипването на природата, потъпкването на правата и зараждащия се бунт на масите. Всичко това представено чрез различни форми на анимационното изкуство и чрез множество красиви метафори.

       В тъмното се тъче дъга. Мъртвите звуци може и да се стекат в канала, но се възраждат дори на бунището. А всичко всъщност е едно.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Another Day of Life

Sofia International Film Festival was almost over when I finally saw a title in its list that gave me goosebumps. For no sensible reason the movie, that had left a bunch of festivals around the world shaken, was neglected among the Oh-So-Alternative feature films, which had had their share of advertising way before the beginning of the festival. I am enormously grateful to Cinema House , G8 and Odeon , for continuing to screen good contemporary animation despite the empty rows. The film based on Ryszard Kapuscinski’s book is bold, shattering, touching and still real. Let’s start at the creation – it’s layer over layer CGI that combines live-action movements, 3D shapes and 2D stylized details. Basically   this is how Gollum and Tim-Tim were made, even though they all look totally different. As an example, the main character, the famous military journalist, photographer, poet and author Ryszard Kapuscinski was drawn over   Miroslaw Haniszewsi’s movements, voiced over by K...

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...