O menino e o mundo се оказа поредният удар по арогантното ми самомнение. Не познавам световната анимация добре. Нищо не мога и нищо не знам, както се пееше в една песен. Южна Америка явно е едно непознато находище, което тепърва ми предстои да разбера.
Момчето и светът е изключително необичайна анимация. Не съм сигурна дали ще се хареса на деца. Богатството на цветове определено ще привлече вниманието им, но доколко сюжетът ще го задържи, не зная. А може би подценявам малките. Съчетаването на класически рисунък, дигитални елементи и включването на живи кадри е наслада за очите. То е над час чисто естетическо щастие. В ревю някъде четох, че, за да се оцени филмът, не трябва да се обръща много-много внимание на това какво се случва, а просто да се оставиш на визията му. Повярвайте ми, ако обръщате внимание и на двете, ще спечелите много повече от анимацията.
Малко момче в спокойно семейство и в свят, който има 2 луни. Когато обаче бащата заминава да работи далеч, нищо не е същото. От него остава само един звук, тайно затворен в кутия. И скрит. Момчето тръгва да намери баща си, като в големия си куфар носи само една семейна снимка и спомени, а те са тежки. Влакът не идва, но вятърът (на промяната?) го отнася до далечно място. Няма да разказвам подробно какво се случва нататък. Момчето среща света. Става свидетел на работата в плантациите и в сивия град, на сериозни, съвсем не детски теми, като експлоатацията на труда, класовото разделение, съсипването на природата, потъпкването на правата и зараждащия се бунт на масите. Всичко това представено чрез различни форми на анимационното изкуство и чрез множество красиви метафори.
В тъмното се тъче дъга. Мъртвите звуци може и да се стекат в канала, но се възраждат дори на бунището. А всичко всъщност е едно.
Коментари
Публикуване на коментар