Анимацията се развива в ранносредновековна Ирландия. През IX век, докато викинкските атаки са най-големият кошмар на острова, абат Кейла влага всичките сили на манастира си, за да построи достатъчно голяма и здрава стена, която да спаси монасите, творчеството им, цивилизацията и всичко и всички, нуждаещи се от спасение. В тази среда расте малкият Брендън, племенник и протеже на абата, прекарал целия си живот зад стените на манастира. Също там обаче се намира и скрипториумът – вълшебното място, където монасите ръчно и майсторски изписват своите преводи и преписи. Което е много по-интересно за едно дете, сравнено със строежа на стена. Пристигането на най-уважавания калиграф и художник на своето време внася съвсем различен, много по-приятен смут в живота на манастира и на
младия послушник. В желанието си да помогне и да участва в създаването на най-красивата книга на света, книгата, която превръща мрака в светлина, Брендън извършва немислимото – той тайно напуска границите на манастира и навлиза в дивата, непозната гора. А там го очакват още по-немислими сблъсъци – с палавия дух Ашлинг, с позаспалия, но все още зъл Кром Круах, с живота на калинките. Така минава известно време, оплетено в задължения, тайни обучения и още по-тайни игри. После идват викингите.
Анимацията тръгва по фестивали и кина в цял свят през 2009 г. Работата по нея започва през 1999 г. Създаден с много усилия от Tomm Moore, Nora Twomey, Paul Young, Fabrice Ziolkowski, Ross Stewart, голям екип от международни продуценти и огромен екип от международни художници, този филм е един от шедьоврите на европейското (и канадско) кино. Също така е пример за трудностите, с които се сблъсква едно прохождащо студио, и за компромисите и редакциите, при създаването на цялостен филм.
Сам по себе си, сюжетът на историята е запленяващ. В няколко сухи изречения не може да се обхване спектъра на емоции, педизвикващ преследването на една гъска. И това го пиша напълно сериозно. Основните моменти в анимацията, без да отдаваме значение на малкия им брой, са представени по незабравимо впечатляващ начин. И въпреки това минутите помежду тях в никакъв случай не могат да бъдат представени като „пълнеж“. Всяка сцена, всяко движение е изпипано до съвършенство. Листата, дори листата по дърветата са предадени с нужния детайл и в нужния стил.
А всяко действие има своя малък смисъл и голямо значение в общата картна. Тук имам предвид вдъхновенията, които спохождат творческата страна на Брендън в гората, вълчия нрав на Ашлинг, който е ту плашещ, ту приятелски, ту полезен.
За художествената страна на анимацията няма да пиша общо. За мен, рисунъкът тук притежава онази простота и чистота, които само истински добри художнци могат да постигнат. Не зная как да го опиша, оприлича или анализирам – той просто е там и съм щастлива от това.
Виж, за историческата страна бих писала. Не случайно този филм запали у мен интереса към ирландската и келтската култура. Да започнем с времето и мястото на развитие на сюжета. IX век, Ирландия. Периодът на сблъсък между новия и старите богове почти е отминал, протича един вид уеднаквяване на функциите им. Може би това изречения звучи странно, но всички сме в една или друга степен запознати с припокриването и заемането, което е характерно при смяната на религиозни вярвания. Това е златната ера на съжителстване между христинството и ирландските, келтски или дори друидски традиции. В този период процъфтява и инсуларния стил в изкуството - най-ярък пример за това е извесната (wait for it) Книга на Келс. Но да се
върнем малко по-назад. Според легендите Келското абатство е създадено още в VI век от св. Колумба (онзи, който намира първото Око и учи художниците на калиграфия). Повторно е заселено през IX век от бегълци от Йона – остров, честа спирка на нашествениците викинги. Едно от най-известните имена сред тях е това на Кейла, който впоследствие става абат на Келския манастир. Помежду тези два периода мястото се е използвало за укрепление. Което вероятно обяснява централната кръгла кула и в анимацията, и в самото абатство, или както някои биха казали, а други просъскали – донжон.
Всеки един от тези елементи е съчетан с останалите по един по детски вълшебен начин – времевият период, пейзажите, героите, по дяволите, дори котката е исторически засвидетелствана! Ирландската митология е вплетена в анимацията също толкова ненатрапчиво, но достатъчно реално, за да оказва силното си въздействие. Горският дух Ашлинг се появява в центъра на един от камените кръгове, често срещани в Ирландия и според местните – водещи към други светове. Кром Круах, срещан в описанията пред- християнски демон на зимата, живее полузабравен в пещера, отново свързвана в култовите вярвания на друидите и множество други със зимните жестоки духове от подземните селения и техния път към и от земята на живите хора. Инсуларният стил е навсякъде – от растителните мотиви, през геометризираните елементи, до самата форма на Кром – популярната келтска змия, загубила типичните си извивки, за да се предаде остротата и грубостта на страха, но в същото време – и неговата проста, лесна за разгадаване и покоряване същност. Тази склонност към огрубяване и опростяване на „лошите“ се наблюдава до края. Както вече споменах, гениалността на рисунъка на анимацията е именно в неговата простота, но бързо прави впечатление разликата в линиите. Да вземем за пример монасите и викингите. И двете са обикновено представени на групи, и двете са представени от чужди, непознати хора – сред монасите има гости от далечни страни, мореплавателите са като цяло новодошли. По този начин е избегната възможната интерпретация за страха от неизвестното – всеки един от монасите е със свои характерни, меки черти. Уеднаквяването се случва при появяването на нашествениците – страхът от тях заличава лицата им, те са само плашещи ръбати фигури. Точно както и глутницата вълци, еднакви до края на всяка заострена опашка, рязко се отличават от бялата вълчица, излъчващата мекота дори в този си вид Ашлинг. Сходно е противопоставянето между сивите, геометрични стени на манастира и дивата, примамлива гора отвъд.
Но да се върнем на инсуларния стил. Тайната на Келс е в неговата книга. Книгата на Келс, Книгата на Йона, Книгата на Колумба. Тази книга също е обвита със загадъчност – не е известна годината на създаването и, не е сигурно и мястото на изработването и. Стилистиката обаче я поставя в IX век, по време на викингските нашествия, а най-популярните теории локализират началото и в абатствата на о. Йона или Келс. Начинът, по който са представени четирите евангелиета от Новия завет, е произведение на изкуството също толкова, колкото и паметник на историята. Инсуларният стил е величествено съчетаване на крайно различаващи се една от друга култури, а Книгата на Келс е бляскавият му връх. Напълно търсена е приликата в стила на калиграфските изображения и героите, особено на Брендън. Голяма част от елементите, присъстващи в декорирането на страниците и, намират своето място и в минутите на анимацията на Cartoon Saloon – в живота и детските приключения на героя и. Което може би служи като намек, че всекидневните малки чудеса са достойни да вдъхновят всяка вяра или религия. И те са чудесата, с които се среща всеки вярващ – без значение от вярата му. Във филма изключително коректно е избегнато споменаването на конкрети божества (дори и в християнския манастир монасите изпълняват делата си без нуждата да говорят за това). Леко анагностичното представяне на срещата на две култури в едно детско съзнание е ясен пример за асимилация и между две религии.
Интернационалният екип, работил по създаването на анимацията, наистина е създал произведение на изкуството. Флмът е глобално гледаем, без да е насочен към конкретна аудитория. Популярните детски поуки „работи за мечтите си“ и „бори се със страховете си“ са неусетно съчетани с далеч по-рядко срещаните „малките неща са дар“, „запази духовното, а не материалното“. Впечатляващо е и противопоставянето на саможертвата за чужда мечта и на пълното отхвърляне на чуждите планове. The secret of Kells е филм, който може да докосне всеки, независимо от възрастта му. Гледайте го заедно с децата си, гледайте го и без тях, и не забравяйте, че малките чудеса все още ги има.
Коментари
Публикуване на коментар