Френската анимация бързо се превърна в първата ми голяма
любов. И докато голяма част от френските филми се отличават с нежен рисунък и
топлина, то (не само) един режисьор изпъква съществено. Sylvain Chomet, за когото няма да пиша само веднъж,
дълбае изключително дълбоко в зрителите, без дори да използва думи. Няма нужда.
Трио Белвил, Belleville Rendez-vous, Les triplettes de Belleville. Джаз,
мафия и Тур дьо Франс. И спасение.
Визуално филмът е ненадминат. Използва се успешно
развитият вече в La
vieille
dame et les pigeons стил,
за което можем да благодарим на Евгени Томов, асистент в късометражната и
продуктов дизайнер в пълнометражната анимация (струва си да разгледате тук http://www.evgenitomov.com/portfolio
). Градската среда и пейзажите са детайлни и подробни, а уродливостта на всеки
един персонаж е комиксова, почти карикатурна, и въпреки това – също подробно
изпипана. Няма красота и нежност в този филм, поне не в класическия смисъл на
думата. Топлината обаче е много.

Има много психологически анализи на сюжета и
режисьорските решения, някои от тях напомнят интерпретативни съчинения. Ако се
интересувате, прочетете ги. Моята цел е просто да ви обърна внимание, че този
филм съществува, макар да е изключително непознат у нас. Анимацията е световно призната,
печели награди и фестивали, вдъхновява и други артисти. Дайте и шанс и вие. А
ако ще я гледате с децата си, гответе се за въпроси.
Коментари
Публикуване на коментар