Пропускане към основното съдържание

The Triplets of Belleville

            Френската анимация бързо се превърна в първата ми голяма любов. И докато голяма част от френските филми се отличават с нежен рисунък и топлина, то (не само) един режисьор изпъква съществено. Sylvain Chomet, за когото няма да пиша само веднъж, дълбае изключително дълбоко в зрителите, без дори да използва думи. Няма нужда.
            Трио Белвил, Belleville Rendez-vous, Les triplettes de Belleville. Джаз, мафия и Тур дьо Франс. И спасение.
            Визуално филмът е ненадминат. Използва се успешно развитият вече в La vieille dame et les pigeons стил, за което можем да благодарим на Евгени Томов, асистент в късометражната и продуктов дизайнер в пълнометражната анимация (струва си да разгледате тук http://www.evgenitomov.com/portfolio ). Градската среда и пейзажите са детайлни и подробни, а уродливостта на всеки един персонаж е комиксова, почти карикатурна, и въпреки това – също подробно изпипана. Няма красота и нежност в този филм, поне не в класическия смисъл на думата. Топлината обаче е много.
            Историята започва с тъжния осиротял Шампион и неговата баба – дребна очилата старица със сума ти недъзи. Какво ли не прави тя, за да го зарадва, но закръгленото момченце продължава да въздиша пред пияното. И тогава се разкрива любовта към велосипедите. И започват усилени тренировки за Tour de France. По време на обиколката обаче Шампион е отвлечен. Баба му и Бруно, кучето на сериозна протеинова диета, преплуват океана с водно колело, за да го последват. Несгодите в големия град преплитат пътищата им с Трио Белвил – остарели джаз певици на друг вид диета. Общите им приключения няма да описвам, но, вярвайте ми, множество моменти от филма могат да ви оставят потресени.

            Има много психологически анализи на сюжета и режисьорските решения, някои от тях напомнят интерпретативни съчинения. Ако се интересувате, прочетете ги. Моята цел е просто да ви обърна внимание, че този филм съществува, макар да е изключително непознат у нас. Анимацията е световно призната, печели награди и фестивали, вдъхновява и други артисти. Дайте и шанс и вие. А ако ще я гледате с децата си, гответе се за въпроси.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...