Пропускане към основното съдържание

The Triplets of Belleville

            Френската анимация бързо се превърна в първата ми голяма любов. И докато голяма част от френските филми се отличават с нежен рисунък и топлина, то (не само) един режисьор изпъква съществено. Sylvain Chomet, за когото няма да пиша само веднъж, дълбае изключително дълбоко в зрителите, без дори да използва думи. Няма нужда.
            Трио Белвил, Belleville Rendez-vous, Les triplettes de Belleville. Джаз, мафия и Тур дьо Франс. И спасение.
            Визуално филмът е ненадминат. Използва се успешно развитият вече в La vieille dame et les pigeons стил, за което можем да благодарим на Евгени Томов, асистент в късометражната и продуктов дизайнер в пълнометражната анимация (струва си да разгледате тук http://www.evgenitomov.com/portfolio ). Градската среда и пейзажите са детайлни и подробни, а уродливостта на всеки един персонаж е комиксова, почти карикатурна, и въпреки това – също подробно изпипана. Няма красота и нежност в този филм, поне не в класическия смисъл на думата. Топлината обаче е много.
            Историята започва с тъжния осиротял Шампион и неговата баба – дребна очилата старица със сума ти недъзи. Какво ли не прави тя, за да го зарадва, но закръгленото момченце продължава да въздиша пред пияното. И тогава се разкрива любовта към велосипедите. И започват усилени тренировки за Tour de France. По време на обиколката обаче Шампион е отвлечен. Баба му и Бруно, кучето на сериозна протеинова диета, преплуват океана с водно колело, за да го последват. Несгодите в големия град преплитат пътищата им с Трио Белвил – остарели джаз певици на друг вид диета. Общите им приключения няма да описвам, но, вярвайте ми, множество моменти от филма могат да ви оставят потресени.

            Има много психологически анализи на сюжета и режисьорските решения, някои от тях напомнят интерпретативни съчинения. Ако се интересувате, прочетете ги. Моята цел е просто да ви обърна внимание, че този филм съществува, макар да е изключително непознат у нас. Анимацията е световно призната, печели награди и фестивали, вдъхновява и други артисти. Дайте и шанс и вие. А ако ще я гледате с децата си, гответе се за въпроси.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...