Пропускане към основното съдържание

The Triplets of Belleville

            Френската анимация бързо се превърна в първата ми голяма любов. И докато голяма част от френските филми се отличават с нежен рисунък и топлина, то (не само) един режисьор изпъква съществено. Sylvain Chomet, за когото няма да пиша само веднъж, дълбае изключително дълбоко в зрителите, без дори да използва думи. Няма нужда.
            Трио Белвил, Belleville Rendez-vous, Les triplettes de Belleville. Джаз, мафия и Тур дьо Франс. И спасение.
            Визуално филмът е ненадминат. Използва се успешно развитият вече в La vieille dame et les pigeons стил, за което можем да благодарим на Евгени Томов, асистент в късометражната и продуктов дизайнер в пълнометражната анимация (струва си да разгледате тук http://www.evgenitomov.com/portfolio ). Градската среда и пейзажите са детайлни и подробни, а уродливостта на всеки един персонаж е комиксова, почти карикатурна, и въпреки това – също подробно изпипана. Няма красота и нежност в този филм, поне не в класическия смисъл на думата. Топлината обаче е много.
            Историята започва с тъжния осиротял Шампион и неговата баба – дребна очилата старица със сума ти недъзи. Какво ли не прави тя, за да го зарадва, но закръгленото момченце продължава да въздиша пред пияното. И тогава се разкрива любовта към велосипедите. И започват усилени тренировки за Tour de France. По време на обиколката обаче Шампион е отвлечен. Баба му и Бруно, кучето на сериозна протеинова диета, преплуват океана с водно колело, за да го последват. Несгодите в големия град преплитат пътищата им с Трио Белвил – остарели джаз певици на друг вид диета. Общите им приключения няма да описвам, но, вярвайте ми, множество моменти от филма могат да ви оставят потресени.

            Има много психологически анализи на сюжета и режисьорските решения, някои от тях напомнят интерпретативни съчинения. Ако се интересувате, прочетете ги. Моята цел е просто да ви обърна внимание, че този филм съществува, макар да е изключително непознат у нас. Анимацията е световно призната, печели награди и фестивали, вдъхновява и други артисти. Дайте и шанс и вие. А ако ще я гледате с децата си, гответе се за въпроси.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Zombillenium

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...
Публикуване на коментар
Прочетете още