Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).

        Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.

        Отношението му обаче рязко се променя, когато разбира, че тези книги не са обикновени – това са оригиналните истории, в чиито страници съвсем буквално живеят всички герои от разказите на леля Елеонор – Пинокио, Котаракът в чизми, Алиса. И те разчитат единствено на него да ги закриля – и самите книги, и същността на историите им – защото ако до пладне Натаниел не прочете вълшебното заклинание, приказните герои ще изчезнат от света и от въображението на децата. Докато Натаниел се бори с ужаса от това разкритие, книгите са събрани в кашони и отнесени в антикварен магазин – заедно с него, смален от Злата магьосница. И така започва дългият труден път към библиотеката, в чийто край е още по-трудното изпитание – четенето.

    Анимационният филм е издържан в добрите традиции на европейското и най-вече френското кино. Опростените линии на героите изпъкват на акварелните пейзажи. А представянето на толкова много персонажи от различни култури и времена в сходен стил и все пак ясно разпознаващи се, е било вероятно сериозно предизвикателство пред художниците им. Величествените корици на книгите и мистериозната стая вдъхват трепетът от влизане в тиха библиотека. Кръглите очички, напомнящи за Тинтин, ни връщат, поне мен, в детството, в един красив и спокоен рустикален свят, онзи, където баба чете приказки, къщата ухае на дървесина, а гледката през прозореца е зелена.

        Интересни са небрежно засегнатите теми в анимацията – за детската жестокост, за ролята на въображението при изграждането на характера, за приятелството чрез доверие, за малките лъжи, вдъхващи смелост и за смелостта, която ти помага да се пребориш със себе си, освен с всички други препятствия. Основното внушение – важността на оцеляването на приказния свят в нашия, е подркепено от някои малки вмятания и асоциации – „Съкровищата са скрити във вътрешността.“, фантастичната лъжа на Пинокио, която вдъхва кураж и надежда на Натаниел.