Пропускане към основното съдържание

Pos eso, Обсебен

        Пластелиновите стопоушъни винаги получават вниманието. Испанските анимации отскоро привлякоха интереса ми. Напълно естествено, веднага щом научих за Обсебен, трябваше да го изгледам.
              Труден за намиране, особено откъм субтитри, той си е предизвикателство още преди да натиснете play. Зачетете ли се в коментарите му из торент сайтовете пък, е напълно възможно да се откажете въобще да го правите. Бързо се прави асоциация със Sausage party, но докато то не бива да се излъчва преди 2, или поне 12 вечерта, Pos eso е подходящ за деца над 14 години. Стига да нямат някакви фобии или психози.
            Филм на Samuel Marti, Обсебен пародира с клишето за хорър филми, за страховити, обсебени от дявола деца, екзорсизъм и дори надпяване и надсвирване с Лукавия. Пълната подигравка със семейните ценности, религиозните догми, хомесексуалността, сексизма, медиите, любовта, възпитанието на децата, наркотиците и алкохолизма, е едновременно очарователна и неподходяща за хора със слаби сърца или атрофирало чувство за хумор.
        Кръвта, агресията, нецензурните сцени и език са хипербулизация на всичко, което така или иначе гледаме, но считаме за приемливо, когато осакатените не са шарени пластелинови кукли. Понякога е полезно да се представи познатото по такъв различен, макар и полукопиращ начин. Така че горещо препоръчвам филма за някоя весела вечер, за сближаване с децата (по-порасналите или тези, които не сънуват кошмари), или за скандализиране на тесногръдата религиозна леля, съвсем случаен пример. Vamos!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...