Пропускане към основното съдържание

Pos eso, Обсебен

        Пластелиновите стопоушъни винаги получават вниманието. Испанските анимации отскоро привлякоха интереса ми. Напълно естествено, веднага щом научих за Обсебен, трябваше да го изгледам.
              Труден за намиране, особено откъм субтитри, той си е предизвикателство още преди да натиснете play. Зачетете ли се в коментарите му из торент сайтовете пък, е напълно възможно да се откажете въобще да го правите. Бързо се прави асоциация със Sausage party, но докато то не бива да се излъчва преди 2, или поне 12 вечерта, Pos eso е подходящ за деца над 14 години. Стига да нямат някакви фобии или психози.
            Филм на Samuel Marti, Обсебен пародира с клишето за хорър филми, за страховити, обсебени от дявола деца, екзорсизъм и дори надпяване и надсвирване с Лукавия. Пълната подигравка със семейните ценности, религиозните догми, хомесексуалността, сексизма, медиите, любовта, възпитанието на децата, наркотиците и алкохолизма, е едновременно очарователна и неподходяща за хора със слаби сърца или атрофирало чувство за хумор.
        Кръвта, агресията, нецензурните сцени и език са хипербулизация на всичко, което така или иначе гледаме, но считаме за приемливо, когато осакатените не са шарени пластелинови кукли. Понякога е полезно да се представи познатото по такъв различен, макар и полукопиращ начин. Така че горещо препоръчвам филма за някоя весела вечер, за сближаване с децата (по-порасналите или тези, които не сънуват кошмари), или за скандализиране на тесногръдата религиозна леля, съвсем случаен пример. Vamos!

Коментари

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...