Пропускане към основното съдържание

Pos eso, Обсебен

        Пластелиновите стопоушъни винаги получават вниманието. Испанските анимации отскоро привлякоха интереса ми. Напълно естествено, веднага щом научих за Обсебен, трябваше да го изгледам.
              Труден за намиране, особено откъм субтитри, той си е предизвикателство още преди да натиснете play. Зачетете ли се в коментарите му из торент сайтовете пък, е напълно възможно да се откажете въобще да го правите. Бързо се прави асоциация със Sausage party, но докато то не бива да се излъчва преди 2, или поне 12 вечерта, Pos eso е подходящ за деца над 14 години. Стига да нямат някакви фобии или психози.
            Филм на Samuel Marti, Обсебен пародира с клишето за хорър филми, за страховити, обсебени от дявола деца, екзорсизъм и дори надпяване и надсвирване с Лукавия. Пълната подигравка със семейните ценности, религиозните догми, хомесексуалността, сексизма, медиите, любовта, възпитанието на децата, наркотиците и алкохолизма, е едновременно очарователна и неподходяща за хора със слаби сърца или атрофирало чувство за хумор.
        Кръвта, агресията, нецензурните сцени и език са хипербулизация на всичко, което така или иначе гледаме, но считаме за приемливо, когато осакатените не са шарени пластелинови кукли. Понякога е полезно да се представи познатото по такъв различен, макар и полукопиращ начин. Така че горещо препоръчвам филма за някоя весела вечер, за сближаване с децата (по-порасналите или тези, които не сънуват кошмари), или за скандализиране на тесногръдата религиозна леля, съвсем случаен пример. Vamos!

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Zombillenium

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...