Chico & Rita

            Всеки един поглед към миналото има своята романтика. Дори когато това минало е толкова близко и познато, че някои аспекти от него сякаш сме изживели и сами. Други обаче са останали незабелязани, незапомнени или маловажни. Докато не ни ги припомнят. 

            Режисьорите на анимацията, Tono Errando, Javier Mariscal и Fernando Trueba, са наясно с това чувство на носталгия, и успешно го вплитат във филма си, като прескачат от (почти) съвременната социалистическа Куба, в годините преди революцията. В бляскавите нощни клубове и хотели за белите и туристите янки, и сред танцуващите по пренаселените си улички местни.

Колко далечна изглежда Втората световна и студената война, когато в Латинска Америка е разцъфтявало болерото, когато кубинската румба е навлизала в балните зали, а джазът е покорявал света!

Историята проследява живота, любовта и музиката на един изключителен композитор-пианист и една зашеметяваща певица. Съпроводени от популярната латинска страст и романтично болеро, те се лутат из света, успехите и провалите си, за да се откриват и преоткриват непрестанно. А успоредно с тяхната съдба, се срещаме с Чано Позо, Нат Кинг Кол, Бен Уебстър, Чарли Паркър и други велики музиканти от средата на XX век. Успоредно с чистата любов, някак изпъквайки в нейната сянка, са поставени и въпросите за политиката, сегрегацията, расизма, успеха, алкохола и наркотиците.

Изключително индивидуална и разпознаваема е и работата на аниматорите тук. Филмът е постигнал собствен, прекрасен стил едновременно в рисунъка и в раздвижването на формите. Линиите са семпли и нежни, главно заоблени и извити, липсва обичайната ъгловатост и ръбатост, характерни за динамичните сцени и усещания. Тук всичко е плавно, в големи цветни петна. Детайлите са неглижирани, за сметка на красивия фон. Движенията на  персонажите също са особени. Някак си не са съвсем правилни анатомически, но нямат нищо общо с онези неуспешни „вдървени“ анимации. Тези са по-скоро водни, течни. Всяко движение в танца е като спокойна вълна към брега. 

И все пак това, което събира и успешно превръща в завършено цяло всички тези индивидуални особености и решения, е може би не романтиката, а музиката. Или може би са едно и също. Но усещането за тъжен празник е с нас и по улиците на Куба, и в блясъка на Ню Йорк, и сред декорите на Холивуд, и в клубовете на Париж.