Още една, по-нова, приказка от Jean-François
Laguionie. Онзи същият, който прави Картината. Само че тук той е
намесен много по-лично в направата на анимацията. Освен режисьор, той е и
главният художник, както и 1 от озвучителите, в малкия екип. Двуизмерната
продукция е осъществена с малко средства, но пък с много сърце. Изцяло ръчно
нарисуваните с пастели и акварел форми са прости, но реални и детайлни в същото
време. Плавно са раздвижени само елементите,
нужни за всяко едно движение.
Страхът от старостта, спомените и хората, е представен нежно и деликатно, в
бавно разливащи се и сливащи се сюжетни линии. Меланхоличната музика и топлите
размити нюанси чудесно се съчетават с историята, като освен цялостното усещане
за уют и мекота, поставят някои доста конкретни сентенции.
Сюжетно, анимацията представя Луиз – възрастна дама, която прекарва лятото
си в крайморско ваканционно селище. След като обаче изпуска последния влак, тя
остава там съвсем сама. Извън сезона. Най-големият прилив на века стряска
хората и никой не се появява там – нито охрана по големите хотели, нито
отпускари по коледните празници. С надежда Луиз очаква спасението си и
връщането и към стария начин на живот, но такова не се появява. И над плажа
увисва съкрушено въпросът Pourquoi?
Макар че е сама със себе си, Луиз не скучае. Тя открива нови приятелства и
забравени стари. Научава се да цени живота си такъв, какъвто е, и какъвто е
бил. Решава да живее. Щастливите хора нямат истории.
Коментари
Публикуване на коментар