Louise en Hiver, Луиз на Брега

Още една, по-нова, приказка от Jean-François Laguionie. Онзи същият, който прави Картината. Само че тук той е намесен много по-лично в направата на анимацията. Освен режисьор, той е и главният художник, както и 1 от озвучителите, в малкия екип. Двуизмерната продукция е осъществена с малко средства, но пък с много сърце. Изцяло ръчно нарисуваните с пастели и акварел форми са прости, но реални и детайлни в същото време.  Плавно са раздвижени само елементите, нужни за всяко едно движение.

Страхът от старостта, спомените и хората, е представен нежно и деликатно, в бавно разливащи се и сливащи се сюжетни линии. Меланхоличната музика и топлите размити нюанси чудесно се съчетават с историята, като освен цялостното усещане за уют и мекота, поставят някои доста конкретни сентенции. 

Сюжетно, анимацията представя Луиз – възрастна дама, която прекарва лятото си в крайморско ваканционно селище. След като обаче изпуска последния влак, тя остава там съвсем сама. Извън сезона. Най-големият прилив на века стряска хората и никой не се появява там – нито охрана по големите хотели, нито отпускари по коледните празници. С надежда Луиз очаква спасението си и връщането и към стария начин на живот, но такова не се появява. И над плажа увисва съкрушено въпросът Pourquoi?

Макар че е сама със себе си, Луиз не скучае. Тя открива нови приятелства и забравени стари. Научава се да цени живота си такъв, какъвто е, и какъвто е бил. Решава да живее. Щастливите хора нямат истории.