Nocturna

Едно от добрите ми попадения тази зима беше испанската анимация на Adrià García и Víctor Maldonado “Nocturna”. За разлика от повечето рисувани филми, които гледам напоследък, този е направен (не само) за деца. Или нека приемем, че отговаря на масовите критерии за анимация – подходящ е за деца.

Историята започва с деня на Тим – всепризнатият страхливец в пренаселено сиропиталище. Малкото момченце се страхува от тъмното. Не, както всички други деца, просто от тъмнината на мазето, а от тъмното изобщо. И ненавижда нощта. За него тя е кошмари, сенки и страх. А единственото хубаво нещо през този, иначе ужасен, период е светлината на звездите. Тим познава всички съзвездия поименно, начертал е звездна карта на покрива на дома и има собствена звезда-пазител. Адара. Докато останалите деца се занимават с всякакви детски дневни неща, нашият герой прекарва времето си на покрива, или се обгражда със звезди и в сградата.

През нощта обаче, докато всички спокойно спят в тъмната обща стая, Тим неизменно мести тежкото си желязно легло под прозореца, за да го осветява Адара и да се измъкне на мрака. 

Когато изпада в немилост пред останалите, Тим губи и достъпа си до спасителния прозорец. За да не остане в пълна тъмнина, той се решава да излезе навън, в самата нощ. Като носи със себе си и сковаващия си ужас от нея. В царството на Ноктурна, той се сблъсква с един по детски очарователен свят, който дава обяснение на всичко – на мяучещите под прозорците котки, на среднощната музика, изгубените чорапи и рошавите коси. И за разлика от повечето анимации със сходен сюжет, Тим среща не само собствения си страх, но преди всичко последиците от него.