Пропускане към основното съдържание

Nocturna


Едно от добрите ми попадения тази зима беше испанската анимация на Adrià García и Víctor Maldonado “Nocturna”. За разлика от повечето рисувани филми, които гледам напоследък, този е направен (не само) за деца. Или нека приемем, че отговаря на масовите критерии за анимация – подходящ е за деца.
Историята започва с деня на Тим – всепризнатият страхливец в пренаселено сиропиталище. Малкото момченце се страхува от тъмното. Не, както всички други деца, просто от тъмнината на мазето, а от тъмното изобщо. И ненавижда нощта. За него тя е кошмари, сенки и страх. А единственото хубаво нещо през този, иначе ужасен, период е светлината на звездите. Тим познава всички съзвездия поименно, начертал е звездна карта на покрива на дома и има собствена звезда-пазител. Адара. Докато останалите деца се занимават с всякакви детски дневни неща, нашият герой прекарва времето си на покрива, или се обгражда със звезди и в сградата.
През нощта обаче, докато всички спокойно спят в тъмната обща стая, Тим неизменно мести тежкото си желязно легло под прозореца, за да го осветява Адара и да се измъкне на мрака. 

Когато изпада в немилост пред останалите, Тим губи и достъпа си до спасителния прозорец. За да не остане в пълна тъмнина, той се решава да излезе навън, в самата нощ. Като носи със себе си и сковаващия си ужас от нея. В царството на Ноктурна, той се сблъсква с един по детски очарователен свят, който дава обяснение на всичко – на мяучещите под прозорците котки, на среднощната музика, изгубените чорапи и рошавите коси. И за разлика от повечето анимации със сходен сюжет, Тим среща не само собствения си страх, но преди всичко последиците от него.



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Another Day of Life

Sofia International Film Festival was almost over when I finally saw a title in its list that gave me goosebumps. For no sensible reason the movie, that had left a bunch of festivals around the world shaken, was neglected among the Oh-So-Alternative feature films, which had had their share of advertising way before the beginning of the festival. I am enormously grateful to Cinema House , G8 and Odeon , for continuing to screen good contemporary animation despite the empty rows. The film based on Ryszard Kapuscinski’s book is bold, shattering, touching and still real. Let’s start at the creation – it’s layer over layer CGI that combines live-action movements, 3D shapes and 2D stylized details. Basically   this is how Gollum and Tim-Tim were made, even though they all look totally different. As an example, the main character, the famous military journalist, photographer, poet and author Ryszard Kapuscinski was drawn over   Miroslaw Haniszewsi’s movements, voiced over by K...
Публикуване на коментар
Прочетете още

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...
Публикуване на коментар
Прочетете още