Дългият път на север

The long way North, На края на света, Tout en haut du monde. Както и да го наречем, филмът е една прекрасна изненада. Френско-датският проект с режисьор Rèmi Chayè приема предизвикателството да представи царска Русия от края на XIX век. Не съветска Русия, не феодална Русия, не военна Русия и дори не дворцовия живот в Русия. Анимацията започва с разказ за научните и изследователски стремежи на Русия.

Олукин е капитан далечно плаване, богат изследовател, посветил живота си на откриването на Северния полюс (магнитния). Смел, дързък и откровен, той разгневява мнозина висшестоящи, но печели доверието на царя и с непотопимия ледоразбивач Давàй отплава на север. Никога не се връща.

Три месеца царския флот и независими кораби неуспешно търсят ценния ледоразбивач. Давàй е обявен за потънал, а Олукин – за мъртъв. Заинтересованият елит в Русия е раздвоен – едни приемат капитана за герой, жертвал живота си за мечтите и родината си, други го считат за скъпо-струвал глупак и грубиян. Разделението се промъква дори в семейството му. Само внучка му мечтае да продължи изследователския му поход и очаква откриването на непотопимия му кораб. Разполагайки с неговите карти, записки и документи, тя е готова и сама да се впусне в ново търсене, в друга посока. Вместо това обаче трябва да бъде млада дама в руския аристократичен свят.

Легендарните пищност, пъстрота и орнаментираност на Санкт Петербург са представени почти монохромно. Над най-красивия град в Русия са се спрели тежки облаци и не допускат слънчевата светлина. Хората, и аристократи, и простолюдие, са забързани и нервни, дори на бал повечето не се забавляват. А балът по представянето на Саша Чернецова в обществото въобще не прилича на първия бал на Наташа Ростова. Кавалерът, макар и княз и научен съветник, се оказва истинско патриархално говедо и като цяло понася всички негативи на антагониста. Само че в тази анимация антагонист няма. Освен княза, всички герои са представени в добрата и лошата си светлина, в зависимост от момента, нуждите на сюжета и празния им корем. Героите в този филм се борят не срещу лош магьосник или владетел, а срещу условията в Северния Ледовит океан и собствените си предразсъдъци.

Ако се върнем на историята, тя не е сложна или чак толкова нова. Почти като във филма на Disney Мулан, и тук момичето посрамва семейството си (в Русия сме, така че срамът е многократно уголемен) и бяга от вкъщи, за да докаже правотата си. Без да е обмислило плана си в детайли, разбира се. Без пари и билет, Саша стига с влак до Архангелск, където след малко добър и много лош късмет остава съвсем сама. Кръчмарката в пристанището обаче се смилява над нея. Представена като типичната здрава руска женщина със сурова, но добра душа, тя я убеждава да не се отказва, а да изчака пристигането на единствения кораб, който може да стигне целта и. И цял месец малката руса аристократка, в чиято чест е танцувал царски племенник, мие чинии, бели картофи и сервира на дивите моряци. И все пак, за разлика от Санкт Петербурк, в Архангелск грее слънце. Метафорично казано. В крайна сметка героинята тръгва на своето пътешествие. Освен тежкия морски живот и ужасното отношение на мореплавателите, тя се сблъсква със студ и глад, бели мечки и корабокрушения. И открива дядо си. Така да се каже.

Трябва да има повече такива филми. Филми, в които ясно е представен сблъсъкът на различни хора и виждания. Както и филми, в които човешките взаимоотношения са представени пълнокръвно и живо, но семпло и без излишен фалш. Красиви филми.