Пропускане към основното съдържание

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.
      Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк - и най-после да вие свободно срещу луната. Впрегатно куче и куче-боец явно не е, без значение в кой вариант. 
      Хареса ми как са построени диалозите в анимацията - минимално налични и минимално усложнени. Животните не говорят, ако това би учудило някого. Хората използват кратки прости изречения, които биха звучали изкуствени и клиширани, ако не напомняха книжка с картинки - сякаш това биха казвали героите, ако разговорите се препредаваха от дете. Или от куче.
      Бих искала да похваля и Хосе Мартинс - ръководещия работата по  бекграунда. Не успях за жалост да намеря информация за него - в кредитите на IMDb присъства само в този филм. Гугъл се опитва да ме  убеди, че е португалски актьор, футболист, професор доктор, дори  кардинал. Фоновете са красиви, наистина. И с удоволствие бих видяла още  от работата му. Доколкото разбрах от making of, не са и особено прости. На моменти ми харесваха и животните. Наистина, гледах филма на доста невзрачен монитор и може и той да ме е заблудил, но козината на вълците стои доста експресионистично.
       И толкова за харесването - оттам нататък трупах само негативи. Няма да навлизам в подробности, но не ми хареса подредбата на сюжета, логиката в сюжета, както и огромната част от "рисунъка". В този филм всички вълци са със запушени носове, а никой от арт отдела не се е сетил да сложи каквато и да е текстура върху формите. Мили хора от Netflix и всички останали студиа - ZBrush, а и други 3D програми позволяват, при ваше желание, крайниците да не приличат на кренвирши.
      Лично на мен Белия зъб не ми хареса, а все ми се щеше да не пиша критика тук. Но пък наистина в анимацията имаше неща, които си заслужаваха отделеното време и внимание, затова просто се постарах да наблегна на тях. Режисьорът пък е наблегнал на духовното послание за откриването на себе си и постигането на личностна свобода, което със сигурност е въздействащо (така и ми препоръчаха филма). Възрастовата група, за която определено е подходящ, е точно приключенската - около 10, когато златната треска е в настоящето, а вълците и индианците са ни приятели (поне така беше при мен). Сега май са свикнали с грозни дигитални анимации.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...