White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.

      Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк - и най-после да вие свободно срещу луната. Впрегатно куче и куче-боец явно не е, без значение в кой вариант. 

      Хареса ми как са построени диалозите в анимацията - минимално налични и минимално усложнени. Животните не говорят, ако това би учудило някого. Хората използват кратки прости изречения, които биха звучали изкуствени и клиширани, ако не напомняха книжка с картинки - сякаш това биха казвали героите, ако разговорите се препредаваха от дете. Или от куче.
      Бих искала да похваля и Хосе Мартинс - ръководещия работата по  бекграунда. Не успях за жалост да намеря информация за него - в кредитите на IMDb присъства само в този филм. Гугъл се опитва да ме  убеди, че е португалски актьор, футболист, професор доктор, дори  кардинал. Фоновете са красиви, наистина. И с удоволствие бих видяла още  от работата му. Доколкото разбрах от making of, не са и особено прости. На моменти ми харесваха и животните. Наистина, гледах филма на доста невзрачен монитор и може и той да ме е заблудил, но козината на вълците стои доста експресионистично.
       И толкова за харесването - оттам нататък трупах само негативи. Няма да навлизам в подробности, но не ми хареса подредбата на сюжета, логиката в сюжета, както и огромната част от "рисунъка". В този филм всички вълци са със запушени носове, а никой от арт отдела не се е сетил да сложи каквато и да е текстура върху формите. Мили хора от Netflix и всички останали студиа - ZBrush, а и други 3D програми позволяват, при ваше желание, крайниците да не приличат на кренвирши.

      Лично на мен Белия зъб не ми хареса, а все ми се щеше да не пиша критика тук. Но пък наистина в анимацията имаше неща, които си заслужаваха отделеното време и внимание, затова просто се постарах да наблегна на тях. Режисьорът пък е наблегнал на духовното послание за откриването на себе си и постигането на личностна свобода, което със сигурност е въздействащо (така и ми препоръчаха филма). Възрастовата група, за която определено е подходящ, е точно приключенската - около 10, когато златната треска е в настоящето, а вълците и индианците са ни приятели (поне така беше при мен). Сега май са свикнали с грозни дигитални анимации.