Пропускане към основното съдържание

MFKZ

       I first heard about Mutafukaz (MFKZ) two years ago, following Animation is Film Festival. It sounded crazy and fun so I kept it in mind. Of  course it is one of the many alternative (not Disney/Pixar/Dream Works) animations that don’t get to the cinemas in my country so I had to wait right until last week to finally see it.

      The story is based on the original comic of Guillaume Renard, who is also a co-director to the movie. Shojiro Nishimi is the one, representing the anime part. A French-Japanese collaboration of a  superhero-action-thriller was amusing to watch, even though not obsessive (I personally fell asleep twice).
      The plot, I suppose, was meant for kids 12-16 years old, but the deliberately obscene language, the violence and cruelty put it in the Red restriction age (over 17 in USA). It kind of reminds me of the  latest Marvel super heroes movies, but full of animation possibilities. 
      It is as a whole a mess of bloody action andpeculiar comedy moments. Oh, and a spoiled romance ending. I wouldn’t recommend the animation as a piece of art, yet it is a great party film to watch with friends and popcorn. And get some beers.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Спайдър-мен в Спайдър-вселената

Спомням си, когато излезе първият игрален филм за Спайдърмен (ок, 3-тият е, но първи за последните 2 поколения). Онзи, в който Тоби Магуайър прилича на гол охлюв, а Мери Джейн на истински човек. Та този Спайдърмен. Леле, колко го мразех. Като любим супергерой на малкия ми брат, за мен стана синоним на детинско, глупаво и скучно. Така и не изгледах трилогията, де. Последната година обаче започнах да преосмислям предразсъдъците си. Не за Тоби Магуайър,   за Спайдърмен. А после започнах да чета за Spider-man into the Spider-verse. Очаквах много от него. После спечели Оскар, за пръв път от 2011 г. насам изпреварвайки машината на Дисни. Започнах да го харесвам, просто затова, че изпревари Ралф, макар да имах друг фаворит. После и го гледах. Няколко пъти. Последно – снощи. Еми, де пута мадре, филмът е страхотен! Какво да се очаква, когато MARVEL и SONY работят заедно, включвайки най-големия екип аниматори в собствената си история.   Да не говорим, че сценаристи и режи...

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...