Спайдър-мен в Спайдър-вселената

Спомням си, когато излезе първият игрален филм за Спайдърмен (ок, 3-тият е, но първи за последните 2 поколения). Онзи, в който Тоби Магуайър прилича на гол охлюв, а Мери Джейн на истински човек. Та този Спайдърмен. Леле, колко го мразех.

Като любим супергерой на малкия ми брат, за мен стана синоним на детинско, глупаво и скучно. Така и не изгледах трилогията, де.

Последната година обаче започнах да преосмислям предразсъдъците си. Не за Тоби Магуайър,  за Спайдърмен.

А после започнах да чета за Spider-man into the Spider-verse. Очаквах много от него. После спечели Оскар, за пръв път от 2011 г. насам изпреварвайки машината на Дисни. Започнах да го харесвам, просто затова, че изпревари Ралф, макар да имах друг фаворит. После и го гледах. Няколко пъти. Последно – снощи. Еми, де пута мадре, филмът е страхотен!

Какво да се очаква, когато MARVEL и SONY работят заедно, включвайки най-големия екип аниматори в собствената си история.  Да не говорим, че сценаристи и режисьори са  хора с достатъчно опит и умения. Нито Cloudy with a chance of meatballs, нито Lego Movie са шедьоври, но определено демонстрират креативност и потенциал. Сякаш са се събрали всякакви професионалисти и са решили да създадат нещо за собствено удоволствие, нещо с майсторски пинизи, вътрешни шеги, глобални идеи и милионите на няколко огромни продуценти. :D

Същото усещане носи и визията на филма. Прекрасно раздвижените комиксови-3D фигури създават впечатлението, че разлистваш старо списание. Но си в XXI век и старите списания имат няколко допълнителни измерения. Героите не изглеждат твърде CGI преди да застанат до паяците от други вселени. Контрастът между анимето, Looney Tunes, Comics Noir и съвременните компютърно генерирани визии, е покъртителен. В не-лош смисъл. Всяка стилистика изпъква с отделните си характеристики и подигравателни клишета, и още по-добре изпъква на фона на останалите.

Търсените аудитория и послания на филма са сходни с вечните спайдърменски особености, като тук всичко е повече и по-добро. Освен познатия мотив за големите отговорности, тук се сблъскваме и с идеята за ниските очаквания, нулевите амбиции, пропилените шансове. Освен вярата в себе си, се залага и на доверието в другите. Пренебрегната е романтиката, за сметка на приятелството.

Анимацията определено вдига летвата в комерсиалните филмови среди. Изкуството се сблъсква с франчайза в един пъстър графит с развързани връзки. I think it’s a Banksy.