Пропускане към основното съдържание

Спайдър-мен в Спайдър-вселената


Спомням си, когато излезе първият игрален филм за Спайдърмен (ок, 3-тият е, но първи за последните 2 поколения). Онзи, в който Тоби Магуайър прилича на гол охлюв, а Мери Джейн на истински човек. Та този Спайдърмен. Леле, колко го мразех.
Като любим супергерой на малкия ми брат, за мен стана синоним на детинско, глупаво и скучно. Така и не изгледах трилогията, де.
Последната година обаче започнах да преосмислям предразсъдъците си. Не за Тоби Магуайър,  за Спайдърмен.
А после започнах да чета за Spider-man into the Spider-verse. Очаквах много от него. После спечели Оскар, за пръв път от 2011 г. насам изпреварвайки машината на Дисни. Започнах да го харесвам, просто затова, че изпревари Ралф, макар да имах друг фаворит. После и го гледах. Няколко пъти. Последно – снощи. Еми, де пута мадре, филмът е страхотен!

Какво да се очаква, когато MARVEL и SONY работят заедно, включвайки най-големия екип аниматори в собствената си история.  Да не говорим, че сценаристи и режисьори са  хора с достатъчно опит и умения. Нито Cloudy with a chance of meatballs, нито Lego Movie са шедьоври, но определено демонстрират креативност и потенциал. Сякаш са се събрали всякакви професионалисти и са решили да създадат нещо за собствено удоволствие, нещо с майсторски пинизи, вътрешни шеги, глобални идеи и милионите на няколко огромни продуценти. :D
Същото усещане носи и визията на филма. Прекрасно раздвижените комиксови-3D фигури създават впечатлението, че разлистваш старо списание. Но си в XXI век и старите списания имат няколко допълнителни измерения. Героите не изглеждат твърде CGI преди да застанат до паяците от други вселени. Контрастът между анимето, Looney Tunes, Comics Noir и съвременните компютърно генерирани визии, е покъртителен. В не-лош смисъл. Всяка стилистика изпъква с отделните си характеристики и подигравателни клишета, и още по-добре изпъква на фона на останалите.
Търсените аудитория и послания на филма са сходни с вечните спайдърменски особености, като тук всичко е повече и по-добро. Освен познатия мотив за големите отговорности, тук се сблъскваме и с идеята за ниските очаквания, нулевите амбиции, пропилените шансове. Освен вярата в себе си, се залага и на доверието в другите. Пренебрегната е романтиката, за сметка на приятелството.
Анимацията определено вдига летвата в комерсиалните филмови среди. Изкуството се сблъсква с франчайза в един пъстър графит с развързани връзки. I think it’s a Banksy.



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...
Публикуване на коментар
Прочетете още