Missing Link

       Когато преди близо 5 години за пръв път изгледах The Boxtrolls, нямах представа колко силно ще се влюбя в анимацията. На това първо гледане пред мен беше просто много яко детско. Не знаех, че е стоп моушън, че е вдъхновено от прекрасна книга, че същото студио има още два неземни филма. За щастие реших да науча тези неща. Научих, че един от режисьорите е пътувал непрестанно между студиото и новородения си син, че в екипа е имало професионалист в правенето на миниатюрни маски от велпапе, че сетовете имитират химикалени скици. И ето ме сега, две техни анимации по-късно, на работа съм, а с откраднат флумастер пиша за най-новия филм на Laika.

      Може би сте чули или дори сте гледали Missing Link, прожектираха го по кината в България. Може би не сте, тук, както и навсякъде по света, рекламата му беше слаба и неуспешна. Много специалисти обвиняват точно това, включително и трейлъра му, за ниските приходи. Рекордно ниски приходи. Тъжен факт е, че всяка следваща анимация на Laika печели все по-малко. А влага все повече - техника, професионалисти, ефекти, иновации, креативност, перфекционизъм, душа и сърце. Сюзан диша, в името на Аполон!!!
      Нямам търпение да седна на по бира с аниматори и да обсъдим невероятната нова техника, но и познатата любов към детайла. Ако вдъхновя поне един човек да отдели на тези стоп моушън магьосници час и половина от живота си - вгледай се в илиците на палтото на сър Фрост, човеко, виж настилката по лондонските улици!

      Чух мнения, че сюжетът не е на нивото на останалите филми на студиото. Той наистина е различен от останалите. Но, обективно погледнато, всеки от тях е различен. Ако Coraline е зловещ хорър, a Kubo - епично фентъзи с приключения и магии, то Missing Link е приключенска комедия. Те не се славят с особено дълбок сюжет. Ако Paranorman е поклон към старите филми за зомбита, то Missing Link е очарователна антология на благородните приключения. Смесицата между "Около света за 80 дни", и изобщо всяка история на Жул Верн, Индиана Джоунс и щипка Чарли Шийн, ни връща в онези магични и отдавна отминали (sorry Brexit) времена на имперска Англия, в които английските джентълмени са покорявали всичко и всеки, и които вдъхновяват дори съвременните приключенци.
     Понеже осъзнавам, че звуча, или поне се чувствам сякаш оправдавам лоша анимация, искам да се изясня пред самата себе си. Мисля, че говори добре за развитието на вкусовете ми фактът, че вече мога гледам критично над проекти, които иначе заслужават преклонение. Да, сюжетът е почти изцяло предвидим и си тече по руслото без да натоварва. Но трябва ли всеки филм да натоварва? Според мен целевата група на анимацията е по-"млада" от тази на предходните филми, което обяснява познатия сюжет и моралните послания. Донякъде обяснява и липсата на печалби. Лично аз не харесах главната героиня, а главният антагонист беше откровено скучен - не стига, че се самозатри също като Снатчър, ами и визуално приличаше на него!
     Влюбих се обаче в сетовете, в детайлите, в движението на куклите при вдишване и издишване. Комедийната страна на приключението беше издържано със стил, и постави анимацията с класи над останалите детски филми - освен че с удоволствие човек може да я гледа с децата си, съвсем спокойно може да я гледа и без тях. А онези кратки проблясъци, които са толкова лични, че сякаш чакат само теб, загатванията към останалите шедьоври на Laika... За Boxtrolls бяха поне две и се смях с глас на имитацията на Егс! Усещането е наистина много интимно, така се почувствах и когато видях Tomm Moore във фона на втората му анимация. Като част от екипа се почувствах, да му се невиди.
     Ако някой е разбрал нещо за Missing Link - поздравления. Май се отдадох повече на личен анализ. Но колко други филма могат да се похвалят с такова въздействие? (;