Пропускане към основното съдържание

The Adventures of Tintin

        Знаете ли, че Стивън Спилбърг има забежки към анимацията? Разбира се, може просто да отмята в чек-листа си жанрове, в които е достигнал нови хоризонти. Нещо като "to-do-a-chef-d'oeuvre-list". Моля се на всички пантеони след игралните си филми Тарантино да се оттегли в анимирания свят. Но да се върнем на Спилбърг, интересно е - обещавам.
        Ако имате връзки с едно конкретно поколение деца в България, би трябвало да сте запознати с комиксите на находчивия белгийски журналист и неговото куче (навремето бяхме убедени, че Тинтин и Сноу са французи :D ) Ако сте отраснали по-западно от Скопие, значи със сигурност ги знаете, без значение от възрастта си.
        Историята им се развива дълги години. Създателят му Жорж Реми, или просто Ерже, за първи път го представя в малко белгийско вестниче през 20те, и до края на века продължава да обогатява приключенията му.
        На Ерже е посветена и първата сцена от "Тайната на Еднорога" - тя е поклон пред труда и въображението му, разпространило Тинтин по цял свят, с преводи на над 70 езика и всякакъв род адаптации. Все пак двамата със Спилбърг са си били дългогодишни почитатели, и неслучайно филмът е толкова успешен.
        След тази първа, носталгична сцена, анимацията придобива изумително реалистична визия, възползвайки се от технологията motion capture, но и доближавайки се максимално до оригиналния вид на героите. Сюжетът пък си е съвсем в духа на старите приключения - Брюксел е само отправна точка към мистерии, екзотика, престъпници и наследници. Новата загадка се оплита с морски вълци, пустинни миражи, уиски, клептомания и какво ли още не. Не искам да разкривам сюжета, него можете да видите много места (най-добре като изгледате анимацията), но жанровете варират между комедия, екшън, крими и трилър, без нито един от тях да натежи, без да е твърде детско или пък твърде заплетено.
        Най-специалното на филма са неговите герои - и глупавите добродушни Томпсън и Томпсън, и злият наследник на Червения Ракам, и капинатът алкохолик. И най-вече смелият и целеустремен Тинтин. Макар и всеки със своя строго определена роля в историята, те не са досадно еднопластови - те търпят промени, оставайки всъщност точно каквито са си били.

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Zombillenium

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...