Пропускане към основното съдържание

The Adventures of Tintin

        Знаете ли, че Стивън Спилбърг има забежки към анимацията? Разбира се, може просто да отмята в чек-листа си жанрове, в които е достигнал нови хоризонти. Нещо като "to-do-a-chef-d'oeuvre-list". Моля се на всички пантеони след игралните си филми Тарантино да се оттегли в анимирания свят. Но да се върнем на Спилбърг, интересно е - обещавам.
        Ако имате връзки с едно конкретно поколение деца в България, би трябвало да сте запознати с комиксите на находчивия белгийски журналист и неговото куче (навремето бяхме убедени, че Тинтин и Сноу са французи :D ) Ако сте отраснали по-западно от Скопие, значи със сигурност ги знаете, без значение от възрастта си.
        Историята им се развива дълги години. Създателят му Жорж Реми, или просто Ерже, за първи път го представя в малко белгийско вестниче през 20те, и до края на века продължава да обогатява приключенията му.
        На Ерже е посветена и първата сцена от "Тайната на Еднорога" - тя е поклон пред труда и въображението му, разпространило Тинтин по цял свят, с преводи на над 70 езика и всякакъв род адаптации. Все пак двамата със Спилбърг са си били дългогодишни почитатели, и неслучайно филмът е толкова успешен.
        След тази първа, носталгична сцена, анимацията придобива изумително реалистична визия, възползвайки се от технологията motion capture, но и доближавайки се максимално до оригиналния вид на героите. Сюжетът пък си е съвсем в духа на старите приключения - Брюксел е само отправна точка към мистерии, екзотика, престъпници и наследници. Новата загадка се оплита с морски вълци, пустинни миражи, уиски, клептомания и какво ли още не. Не искам да разкривам сюжета, него можете да видите много места (най-добре като изгледате анимацията), но жанровете варират между комедия, екшън, крими и трилър, без нито един от тях да натежи, без да е твърде детско или пък твърде заплетено.
        Най-специалното на филма са неговите герои - и глупавите добродушни Томпсън и Томпсън, и злият наследник на Червения Ракам, и капинатът алкохолик. И най-вече смелият и целеустремен Тинтин. Макар и всеки със своя строго определена роля в историята, те не са досадно еднопластови - те търпят промени, оставайки всъщност точно каквито са си били.

Коментари

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...