Пропускане към основното съдържание

The Adventures of Tintin

        Знаете ли, че Стивън Спилбърг има забежки към анимацията? Разбира се, може просто да отмята в чек-листа си жанрове, в които е достигнал нови хоризонти. Нещо като "to-do-a-chef-d'oeuvre-list". Моля се на всички пантеони след игралните си филми Тарантино да се оттегли в анимирания свят. Но да се върнем на Спилбърг, интересно е - обещавам.
        Ако имате връзки с едно конкретно поколение деца в България, би трябвало да сте запознати с комиксите на находчивия белгийски журналист и неговото куче (навремето бяхме убедени, че Тинтин и Сноу са французи :D ) Ако сте отраснали по-западно от Скопие, значи със сигурност ги знаете, без значение от възрастта си.
        Историята им се развива дълги години. Създателят му Жорж Реми, или просто Ерже, за първи път го представя в малко белгийско вестниче през 20те, и до края на века продължава да обогатява приключенията му.
        На Ерже е посветена и първата сцена от "Тайната на Еднорога" - тя е поклон пред труда и въображението му, разпространило Тинтин по цял свят, с преводи на над 70 езика и всякакъв род адаптации. Все пак двамата със Спилбърг са си били дългогодишни почитатели, и неслучайно филмът е толкова успешен.
        След тази първа, носталгична сцена, анимацията придобива изумително реалистична визия, възползвайки се от технологията motion capture, но и доближавайки се максимално до оригиналния вид на героите. Сюжетът пък си е съвсем в духа на старите приключения - Брюксел е само отправна точка към мистерии, екзотика, престъпници и наследници. Новата загадка се оплита с морски вълци, пустинни миражи, уиски, клептомания и какво ли още не. Не искам да разкривам сюжета, него можете да видите много места (най-добре като изгледате анимацията), но жанровете варират между комедия, екшън, крими и трилър, без нито един от тях да натежи, без да е твърде детско или пък твърде заплетено.
        Най-специалното на филма са неговите герои - и глупавите добродушни Томпсън и Томпсън, и злият наследник на Червения Ракам, и капинатът алкохолик. И най-вече смелият и целеустремен Тинтин. Макар и всеки със своя строго определена роля в историята, те не са досадно еднопластови - те търпят промени, оставайки всъщност точно каквито са си били.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...