Анимиран Поглед

Студио Ghibli поначало се слави с особените си анимации. Особени откъм сюжет, внушения, представяне. Поне откъм изображенията определено лесно може да се разпознае стилът им – особена смесица от азиатските анимета и европейската анимация. С Червената костенурка френските, датските и азиатските артисти определено са се придържали към досегашното ниво. Анимацията не е филм, който да гледаш преди заспиване. Не изисква и специално настроение и атмосфера. Нужен е само един спокоен час, в който човек да се потопи изцяло в историята. А тя самата не е сложна – корабокрушенец се опитва да се спаси от самотния си остров, червена морска костенурка разбива сала му, в гнева си той я убива, за което силно съжалява. Тя се превръща в красива жена. И двамата остават на острова. Имат син. Заедно преживяват почти смъртоносна приливна вълна. Синът им тръгва да си търси щастието. Двойката остава до края си на острова. Простичка ис...

            Мюн е изцяло компютърна, в основната си част 3 D анимация. Мюн е изцяло нощно, в основната си част притеснително и плашливо създание. А светът на Мюн е очарователно творение, което, ако не бе създадено за един единствен филм, може би щеше да се доближи в креативността и богатството си до онези вечни реалности, за които всеки мечтае.             Легендите разказват, че първият Пазител на слънцето е уловил горящата сфера с копието си и я задържал вързана със здрави вериги, за да осветява и топли земята. Първият Пазител на луната я е създал сам, като я е донесъл от Тъмната земя, за да балансира светлината на слънцето и да дарява сънища и мечти. Някои от множеството Пазители са покварвали или незачитали задълженията си, други храбро са служили на повереното им. И така, докато се стигне до началото на историята...

          Стоп моушън. Лайка. Нийл Геймън. Тази описателна градация би трябвало да е достатъчно красноречива за всеки почитател на анимационното изкуство. Благородно завиждам на тези, за които не е – за предстоящото удоволствие от предстоящия сблъсък.            Филмът проследява първите дни в новия дом на Коралайн Джоунс. Родителите и са заети с преместването на дома и кариерата си, навън вали, а съседите са чисто луди. Когато си на 11, подобна лятна ваканция може да се определи само като провал. С прокрадваща се зловеща нотка се появява спасението от скуката – истинска детска мечта. Малка скрита врата, водеща към чудесен нов свят, където родителите, съседите и дори лехите в градината също са чудесни и нови. Разбира се, не всичко е каквото изглежда. Или по-скоро е точно каквото изглежда – изкуствено и нереално. И малката умна Коралайн се впуска в изследователско търсене – на истинските си родители, на скрити съкровища и души....

            Мисля че се полага едно кратко въведение, по въпросите какво, как, и главно защо в този блог. Обмислям започването му от известно време. А от още повече време гледам анимации. Като всички останали от дете, разбира се, но преди няколко години започнах да им придавам по-различен смисъл. Може би първоначално исках просто да се откъсна от сериозността наоколо и да си спомня детството - гледах отново и отново класиките на Дисни и други стари филми. С натрупване на количеството обаче, започнах да улавям разликите в качеството. Започнах да виждам не-детската страна на рисуваните филмчета. Шегите, които са вмъкнати за родителите, принудени да стоят в киното до наследниците си и да им четат субтитрите. Както и съществуването на анимации, които биха били по-полезни за горните възрастови групи.            Когато приятели художници започнаха да търсят мнението ми, реших, че всъщност с това си хоби мога да бъда полезна. А...