Пропускане към основното съдържание

Анимацията Не Е (само) За Деца



            Мисля че се полага едно кратко въведение, по въпросите какво, как, и главно защо в този блог. Обмислям започването му от известно време. А от още повече време гледам анимации. Като всички останали от дете, разбира се, но преди няколко години започнах да им придавам по-различен смисъл. Може би първоначално исках просто да се откъсна от сериозността наоколо и да си спомня детството - гледах отново и отново класиките на Дисни и други стари филми. С натрупване на количеството обаче, започнах да улавям разликите в качеството. Започнах да виждам не-детската страна на рисуваните филмчета. Шегите, които са вмъкнати за родителите, принудени да стоят в киното до наследниците си и да им четат субтитрите. Както и съществуването на анимации, които биха били по-полезни за горните възрастови групи. 
          Когато приятели художници започнаха да търсят мнението ми, реших, че всъщност с това си хоби мога да бъда полезна. Анимациите от далечни страни и неизвестни студиа са слабо разпространени в България, макар и да печелят специализираните фестивали по цял свят. А тук има достатъчно хора, и малки, и пораснали, които биха ги оценили и заслужават да знаят за съществуването им.
         Признавам си, не съм добър писател. Не съм и обективен зрител. Не съм сигурна към какво главно ще се ориентирам в този блог - дали в кратки ревюта, просторни анализи и сравнения или новини. Ще се опитам да балансирам между стиловете в "журналистическата литература" (дали това е изобщо терминът тук?) както и между тези в анимациите. Ще е забавно да провам. Поне на мен ще ми е забавно със сигурност.
            Поздрави, 
            М.

Коментари

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...