Пропускане към основното съдържание

Анимацията Не Е (само) За Деца



            Мисля че се полага едно кратко въведение, по въпросите какво, как, и главно защо в този блог. Обмислям започването му от известно време. А от още повече време гледам анимации. Като всички останали от дете, разбира се, но преди няколко години започнах да им придавам по-различен смисъл. Може би първоначално исках просто да се откъсна от сериозността наоколо и да си спомня детството - гледах отново и отново класиките на Дисни и други стари филми. С натрупване на количеството обаче, започнах да улавям разликите в качеството. Започнах да виждам не-детската страна на рисуваните филмчета. Шегите, които са вмъкнати за родителите, принудени да стоят в киното до наследниците си и да им четат субтитрите. Както и съществуването на анимации, които биха били по-полезни за горните възрастови групи. 
          Когато приятели художници започнаха да търсят мнението ми, реших, че всъщност с това си хоби мога да бъда полезна. Анимациите от далечни страни и неизвестни студиа са слабо разпространени в България, макар и да печелят специализираните фестивали по цял свят. А тук има достатъчно хора, и малки, и пораснали, които биха ги оценили и заслужават да знаят за съществуването им.
         Признавам си, не съм добър писател. Не съм и обективен зрител. Не съм сигурна към какво главно ще се ориентирам в този блог - дали в кратки ревюта, просторни анализи и сравнения или новини. Ще се опитам да балансирам между стиловете в "журналистическата литература" (дали това е изобщо терминът тук?) както и между тези в анимациите. Ще е забавно да провам. Поне на мен ще ми е забавно със сигурност.
            Поздрави, 
            М.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...