Анимацията Не Е (само) За Деца

Мисля че се полага едно кратко въведение, по въпросите какво, как, и главно защо в този блог. Обмислям започването му от известно време. А от още повече време гледам анимации. Като всички останали от дете, разбира се, но преди няколко години започнах да им придавам по-различен смисъл. Може би първоначално исках просто да се откъсна от сериозността наоколо и да си спомня детството - гледах отново и отново класиките на Дисни и други стари филми. С натрупване на количеството обаче, започнах да улавям разликите в качеството. Започнах да виждам не-детската страна на рисуваните филмчета. Шегите, които са вмъкнати за родителите, принудени да стоят в киното до наследниците си и да им четат субтитрите. Както и съществуването на анимации, които биха били по-полезни за горните възрастови групи.

Когато приятели художници започнаха да търсят мнението ми, реших, че всъщност с това си хоби мога да бъда полезна. Анимациите от далечни страни и неизвестни студиа са слабо разпространени в България, макар и да печелят специализираните фестивали по цял свят. А тук има достатъчно хора, и малки, и пораснали, които биха ги оценили и заслужават да знаят за съществуването им.

Признавам си, не съм добър писател. Не съм и обективен зрител. Не съм сигурна към какво главно ще се ориентирам в този блог - дали в кратки ревюта, просторни анализи и сравнения или новини. Ще се опитам да балансирам между стиловете в "журналистическата литература" (дали това е изобщо терминът тук?) както и между тези в анимациите. Ще е забавно да провам. Поне на мен ще ми е забавно със сигурност.

Поздрави,

М.

Коментари

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Прочетете още

Етика, Право и Rabbi's cat

От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал. В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Прочетете още

Zombillenium

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...

Прочетете още

Анимиран Поглед

Търсене в този блог