Пропускане към основното съдържание

Ernest & Celestine


Ърнест и Селестин е изключително сладък филм, подходящ както за всяка детска група, така и за възрастни. Класическата анимация е изържана изцяло в акварелна техника, при това със забележимо предпочитание към топлите, земни цветове – което прибавя, или по-скоро подсилва, топлината на сюжета. Сивите тонове бележат съответо минорните моменти, без да губят своя топъл, примесен с водни бои, дъх.
Светът на мишките бележи своя връх в отношение на архитектурата и изкуството, все благодарение на острите си резци. Връз тях ( буквално, градът на повърхността ) е светът на мечките - големи страшни хищници, които имат най-здравите зъби. Доста полезни при кариеси, например. Но и трудни за добиване.
Селестин е малко мишле от сиропиталище, което не вярва в Големия Лош Мечок. Също така и не вярва, че стоматологията е нейното призвание - тя иска да бъде художник. Ърнест е закъсал Голям Лош Мечок, който се буди насред зимния си сън гладен и безпаричен. Странни и забавни ситуации срещат двамата толкова различни герои и скоро те са бегълци от закона и в подземния, и в горния свят. И колкото и страшно и неприятно да звучи това, може би всъщност така е по-добре.

Също както понякога е по-добре да си музикант, отколкото адвокат. А най-добре е просто да си добър, отколкото какъвто и да е. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Zombillenium

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...