Пропускане към основното съдържание

Ernest & Celestine


Ърнест и Селестин е изключително сладък филм, подходящ както за всяка детска група, така и за възрастни. Класическата анимация е изържана изцяло в акварелна техника, при това със забележимо предпочитание към топлите, земни цветове – което прибавя, или по-скоро подсилва, топлината на сюжета. Сивите тонове бележат съответо минорните моменти, без да губят своя топъл, примесен с водни бои, дъх.
Светът на мишките бележи своя връх в отношение на архитектурата и изкуството, все благодарение на острите си резци. Връз тях ( буквално, градът на повърхността ) е светът на мечките - големи страшни хищници, които имат най-здравите зъби. Доста полезни при кариеси, например. Но и трудни за добиване.
Селестин е малко мишле от сиропиталище, което не вярва в Големия Лош Мечок. Също така и не вярва, че стоматологията е нейното призвание - тя иска да бъде художник. Ърнест е закъсал Голям Лош Мечок, който се буди насред зимния си сън гладен и безпаричен. Странни и забавни ситуации срещат двамата толкова различни герои и скоро те са бегълци от закона и в подземния, и в горния свят. И колкото и страшно и неприятно да звучи това, може би всъщност така е по-добре.

Също както понякога е по-добре да си музикант, отколкото адвокат. А най-добре е просто да си добър, отколкото какъвто и да е. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...