Пропускане към основното съдържание

Ernest & Celestine


Ърнест и Селестин е изключително сладък филм, подходящ както за всяка детска група, така и за възрастни. Класическата анимация е изържана изцяло в акварелна техника, при това със забележимо предпочитание към топлите, земни цветове – което прибавя, или по-скоро подсилва, топлината на сюжета. Сивите тонове бележат съответо минорните моменти, без да губят своя топъл, примесен с водни бои, дъх.
Светът на мишките бележи своя връх в отношение на архитектурата и изкуството, все благодарение на острите си резци. Връз тях ( буквално, градът на повърхността ) е светът на мечките - големи страшни хищници, които имат най-здравите зъби. Доста полезни при кариеси, например. Но и трудни за добиване.
Селестин е малко мишле от сиропиталище, което не вярва в Големия Лош Мечок. Също така и не вярва, че стоматологията е нейното призвание - тя иска да бъде художник. Ърнест е закъсал Голям Лош Мечок, който се буди насред зимния си сън гладен и безпаричен. Странни и забавни ситуации срещат двамата толкова различни герои и скоро те са бегълци от закона и в подземния, и в горния свят. И колкото и страшно и неприятно да звучи това, може би всъщност така е по-добре.

Също както понякога е по-добре да си музикант, отколкото адвокат. А най-добре е просто да си добър, отколкото какъвто и да е. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...