Loving Vincent

       По повод официалната вече премиера и в България. Вероятно се налага първоначално да разкажа сбито историята на самия филм. Преди 6-7 години Dorota Kobiela и Hugh Welchman започват подготовката за първата по рода си пълнометражна класическа анимация, изпълнена в живописна техника. Направата и отнема почти толкова време, колкото холандският артист прекарва в рисуване. Над 100 художници от цял свят са подбрани и специално обучени, за да могат да наподобят характерния стил от платната на самия Винсент ван Гог. И са успели. Всеки един кадър е платно с класически формат и всеки един (над 65000)  е художествено произведение. Това е истински заслужен мемориал, паметник на гениалния артист.

       Сюжетът черпи вдъхновение от картините и писмата на холандския художник, около тях се заформя и основната му линия. Животът и смъртта се преплитат в спомени и разкази, както и множество цитати. Запленяващ и вдъхновяващ филм, който силно препоръчвам, без значение доколко сте почитатели на живописта.

       Аз самата гледах анимацията в рамките на фестивала Киномания, като, признавам, изпитвах известно притеснение. Често мащабни и дългоочаквани проекти се оказват разочарование. Този не беше. Зала 1 не беше изцяло пълна, но пък разнообразието от зрители беше неочаквано голямо - от шарените ни млади софийски артисти, през семейства с деца, та до възрастни пенсионери. Всички те накрая ръкопляскаха (да, нищо че беше кино). Два пъти.

       Филмът разказва за пътешествието на френски младеж, който бегло е познавал и никак не е харесвал Ван Гог приживе. Той е изпратен да достави едно забравено старо писмо до Тео ван Гог. Вестта, че братът на художника е починал скоро след него, го запраща в търсене на друг получател някъде в дълбоката френска провинция и по-точно, в Аверс, градчето, в което Винсент губи живота си. Там той се среща с много от персонажите от картините му, чува истории, за които знаем от писмата до Тео, и се сблъсква с нови въпросителни и разкрития относно смъртта, но най-вече относно живота на великия художник. Това е и главното послание на филма. Живот, а не смърт. Защото великите неща не се правят чрез импулси, а чрез серия от малки неща, събрани заедно. Като великите анимации.