Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от февруари, 2018

Pos eso, Обсебен

        Пластелиновите стопоушъни винаги получават вниманието. Испанските анимации отскоро привлякоха интереса ми. Напълно естествено, веднага щом научих за Обсебен, трябваше да го изгледам.               Труден за намиране, особено откъм субтитри, той си е предизвикателство още преди да натиснете play. Зачетете ли се в коментарите му из торент сайтовете пък, е напълно възможно да се откажете въобще да го правите. Бързо се прави асоциация със Sausage party, но докато то не бива да се излъчва преди 2, или поне 12 вечерта, Pos eso е подходящ за деца над 14 години. Стига да нямат някакви фобии или психози.             Филм на Samuel Marti, Обсебен пародира с клишето за хорър филми, за страховити, обсебени от дявола деца, екзорсизъм и дори надпяване и надсвирване с Лукавия. Пълната подигравка със семейните ценности, религиозните догми, хомесексуалността, сексизма, медиите, любовта, възпитанието на де...

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Картината

         Поредната прекрасна френска анимация, добре дошли. Неин създател е Jean-Francois Laguionie, както и да се произнася.        Le Tableau показва живота в една незавършена картина – изцяло готовите фигури празнуват вечен празник в дворец – акропол, полунарисуваните имат собствени правила в гората, а грубите скици са изцяло низгвернати – потайни същества, преследвани от всички. Много са недоволни от това положение на нещата, но всички са се примирили с положението си по ъгълчетата на платното. И така, докато тупините (всецветните аристократи) не решават, че са единствени достойни за живот в картината. Групичка, съставена от 1 представител на всяка класа, поема на път, в търсене на Художника – за да го помолят да завърши картината и да ги направи равни. И излизат от картината.         Филмът е нарисуван зашеметяващо – всяка една сцена е отделна картина, пейзаж или портрет, и стиловите разлики подсилват разбиране...

ParaNorman

             Първо ме грабна името, разбира се. Семпло, хитро, но с онази остроумност, която децата биха разбрали и оценили. Възрастните също, както и всичко останало в анимацията, но е направена за деца. Деца, които ще седнат пред екрана с родителите си, и ще задават въпроси. А родителите ще трябва да отговарят.       Няма да коментирам качеството на филма – не мога да съм обективна спрямо работата на Лайка, харесвам я твърде много. За незапознатите – анимацията е стоп моушън, изключително детайлна, с елементи cgi. Сюжетът започва познато – малко момче вижда духове, но никой не му вярва, докато не се разбужда средновековна вещица, а покрай нея и мъртвите. Норман трябва да спре проклятието. А целият град трябва да осъзнае какво е проклятието.      Преплитането на мотива за неразбраните деца и приемането на различните с въпроса за страха от вещици е чудесен пример. Отвлечените поуки и морали, как не трябва да се по...