Пропускане към основното съдържание

ParaNorman

      
      Първо ме грабна името, разбира се. Семпло, хитро, но с онази остроумност, която децата биха разбрали и оценили. Възрастните също, както и всичко останало в анимацията, но е направена за деца. Деца, които ще седнат пред екрана с родителите си, и ще задават въпроси. А родителите ще трябва да отговарят.
      Няма да коментирам качеството на филма – не мога да съм обективна спрямо работата на Лайка, харесвам я твърде много. За незапознатите – анимацията е стоп моушън, изключително детайлна, с елементи cgi. Сюжетът започва познато – малко момче вижда духове, но никой не му вярва, докато не се разбужда средновековна вещица, а покрай нея и мъртвите. Норман трябва да спре проклятието. А целият град трябва да осъзнае какво е проклятието.
     Преплитането на мотива за неразбраните деца и приемането на различните с въпроса за страха от вещици е чудесен пример. Отвлечените поуки и морали, как не трябва да се подиграваме на децата, които са по-особени или ни плашат, обикновено не работят. Когато обаче случаят е конкретно обвързан с нещо тъжно и шокиращо, с още по-тъжен и по-шокиращ край, децата разбират. Особено когато наказанито и проклятието връхлита неразбиращите. И когато всичко е толкова приказно и фантастично. Развитието на сюжета напомня на Сайлънт хил, но него не показвайте на малките.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Another Day of Life

Sofia International Film Festival was almost over when I finally saw a title in its list that gave me goosebumps. For no sensible reason the movie, that had left a bunch of festivals around the world shaken, was neglected among the Oh-So-Alternative feature films, which had had their share of advertising way before the beginning of the festival. I am enormously grateful to Cinema House , G8 and Odeon , for continuing to screen good contemporary animation despite the empty rows. The film based on Ryszard Kapuscinski’s book is bold, shattering, touching and still real. Let’s start at the creation – it’s layer over layer CGI that combines live-action movements, 3D shapes and 2D stylized details. Basically   this is how Gollum and Tim-Tim were made, even though they all look totally different. As an example, the main character, the famous military journalist, photographer, poet and author Ryszard Kapuscinski was drawn over   Miroslaw Haniszewsi’s movements, voiced over by K...

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...