Пропускане към основното съдържание

ParaNorman

      
      Първо ме грабна името, разбира се. Семпло, хитро, но с онази остроумност, която децата биха разбрали и оценили. Възрастните също, както и всичко останало в анимацията, но е направена за деца. Деца, които ще седнат пред екрана с родителите си, и ще задават въпроси. А родителите ще трябва да отговарят.
      Няма да коментирам качеството на филма – не мога да съм обективна спрямо работата на Лайка, харесвам я твърде много. За незапознатите – анимацията е стоп моушън, изключително детайлна, с елементи cgi. Сюжетът започва познато – малко момче вижда духове, но никой не му вярва, докато не се разбужда средновековна вещица, а покрай нея и мъртвите. Норман трябва да спре проклятието. А целият град трябва да осъзнае какво е проклятието.
     Преплитането на мотива за неразбраните деца и приемането на различните с въпроса за страха от вещици е чудесен пример. Отвлечените поуки и морали, как не трябва да се подиграваме на децата, които са по-особени или ни плашат, обикновено не работят. Когато обаче случаят е конкретно обвързан с нещо тъжно и шокиращо, с още по-тъжен и по-шокиращ край, децата разбират. Особено когато наказанито и проклятието връхлита неразбиращите. И когато всичко е толкова приказно и фантастично. Развитието на сюжета напомня на Сайлънт хил, но него не показвайте на малките.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...