Пропускане към основното съдържание

ParaNorman

      
      Първо ме грабна името, разбира се. Семпло, хитро, но с онази остроумност, която децата биха разбрали и оценили. Възрастните също, както и всичко останало в анимацията, но е направена за деца. Деца, които ще седнат пред екрана с родителите си, и ще задават въпроси. А родителите ще трябва да отговарят.
      Няма да коментирам качеството на филма – не мога да съм обективна спрямо работата на Лайка, харесвам я твърде много. За незапознатите – анимацията е стоп моушън, изключително детайлна, с елементи cgi. Сюжетът започва познато – малко момче вижда духове, но никой не му вярва, докато не се разбужда средновековна вещица, а покрай нея и мъртвите. Норман трябва да спре проклятието. А целият град трябва да осъзнае какво е проклятието.
     Преплитането на мотива за неразбраните деца и приемането на различните с въпроса за страха от вещици е чудесен пример. Отвлечените поуки и морали, как не трябва да се подиграваме на децата, които са по-особени или ни плашат, обикновено не работят. Когато обаче случаят е конкретно обвързан с нещо тъжно и шокиращо, с още по-тъжен и по-шокиращ край, децата разбират. Особено когато наказанито и проклятието връхлита неразбиращите. И когато всичко е толкова приказно и фантастично. Развитието на сюжета напомня на Сайлънт хил, но него не показвайте на малките.

Коментари

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...