Пропускане към основното съдържание

Картината

         Поредната прекрасна френска анимация, добре дошли. Неин създател е Jean-Francois Laguionie, както и да се произнася.
       Le Tableau показва живота в една незавършена картина – изцяло готовите фигури празнуват вечен празник в дворец – акропол, полунарисуваните имат собствени правила в гората, а грубите скици са изцяло низгвернати – потайни същества, преследвани от всички. Много са недоволни от това положение на нещата, но всички са се примирили с положението си по ъгълчетата на платното. И така, докато тупините (всецветните аристократи) не решават, че са единствени достойни за живот в картината. Групичка, съставена от 1 представител на всяка класа, поема на път, в търсене на Художника – за да го помолят да завърши картината и да ги направи равни. И излизат от картината.
        Филмът е нарисуван зашеметяващо – всяка една сцена е отделна картина, пейзаж или портрет, и стиловите разлики подсилват разбирането за настроенията и желанията на създателя. Тънък намек за различията и в реалния свят. Лично аз не харесах как е направен финалът – смесването на анимация с игрални моменти не ми допада, но това е само мое мнение. Много ми допадна обаче какво се случи там - нещо неочаквано и различно, бягащо от клишираните ни представи.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Zombillenium

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...
Публикуване на коментар
Прочетете още