Момичето Без Ръце

В деня на жената все се присещам за една стара история за принц и принцеса. Те се обичат много, дали 3 дни са яли, пили и веселили не зная, но happiness-ът ever after не им мърда.

Само че принцесата е малко по-особена. Тя не е дъщеря на любящ монарх. В света на братя Грим бащата е любящ мелничар. И отрязва ръцете и.

Прекрасен поглед към историята има Sebastien Laudenbach, който почти самостоятелно, без план и график, в едно ъгълче в Рим, създава пълнометражна анимация по старата немска приказка. Рисувайки изцяло сам, той е принуден на създаде свой собствен стил, който разчита на зрителското въображение. Всеки кадър е недовършена скица, в 1-2 основни цвята, но заедно създават живи герои.

Момичето без ръце е от онези филми, които не са просто филми. В тях следиш сюжета, рисунъка, стила, символите, цветовете, движението, звуците. И знаеш, че художникът наистина е съпреживявал пътя на героинята си. Момичето, което само се справя със съдбата си, а не очаква мъжка помощ. Момиче, което изоставя баща си, после и съпруга си, за да стане жена.

Коментари

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Прочетете още

Етика, Право и Rabbi's cat

От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал. В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Прочетете още

Хаяо Миязаки и Аз

Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите. Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.) Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди. ...

Прочетете още

Анимиран Поглед

Търсене в този блог