Момичето Без Ръце

В деня на жената все се присещам за една стара история за принц и принцеса. Те се обичат много, дали 3 дни са яли, пили и веселили не зная, но happiness-ът ever after не им мърда.

Само че принцесата е малко по-особена. Тя не е дъщеря на любящ монарх. В света на братя Грим бащата е любящ мелничар. И отрязва ръцете и.

Прекрасен поглед към историята има Sebastien Laudenbach, който почти самостоятелно, без план и график, в едно ъгълче в Рим, създава пълнометражна анимация по старата немска приказка. Рисувайки изцяло сам, той е принуден на създаде свой собствен стил, който разчита на зрителското въображение. Всеки кадър е недовършена скица, в 1-2 основни цвята, но заедно създават живи герои.

Момичето без ръце е от онези филми, които не са просто филми. В тях следиш сюжета, рисунъка, стила, символите, цветовете, движението, звуците. И знаеш, че художникът наистина е съпреживявал пътя на героинята си. Момичето, което само се справя със съдбата си, а не очаква мъжка помощ. Момиче, което изоставя баща си, после и съпруга си, за да стане жена.

Коментари

White Fang

Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление. Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

Прочетете още

Kerity – къщата на приказките

Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!). Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата. ...

Прочетете още

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...

Прочетете още

Анимиран Поглед

Търсене в този блог