Пропускане към основното съдържание

Когато Вятърът Задуха


Тази анимация ми препоръча приятел, който не гледа анимации. Нямаше как да подмина и факта, че е по книгата И по сценария на Реймънд Бригс, същият, написал Етел и Ърнест. Когато разбрах, че саундракът е на Дейвид Бауйи и Роджър Уотърс, торентът вече се сваляше. После и се оказа, че режисьорът е съчетал класическа рисувана със стопмоушън анимация.
Филмът излиза през 1986 г., в разцвета на Студената война и паниката пред възможните ядрени нападения. И докато съвременните му игрални продукции като Терминатор и Mad Max представят страховития постапокалиптичен свят, с привикналите към него герои, When the wind blows показва периода на самия апокалипсис – с двама съвсем негероични пенсионери (да, майна, цитирам те).
 Джеймс и Хилда Блогс, които силно напомнят на Ърнест и Етел Бригс не само по името си, са възрастна двойка, живееща усамотено в къщичка извън Лондон. Тя не се интересува от световните вълнения и държи на добрия език, той сляпо вярва в решенията на правителството и е твърд оптимист. Въпреки недоволстванията на съпругата си и присмеха на сина си, Джеймс изпълнява указанията на тънка брошурка точка по точка, като обезопасява дома си и приготвя „бомбоубежището“ точно навреме.
Невежите пенсионери преживяват взрива, както са преживели и бомбандировките през Втората световна. Милите, носталгични, почти детски спомени от онова време, както и пълната вяра в управляващите и добрия край, ги крепят и в дните след удара. До смъртта си, те продължават да чакат – евакуация, спасителни и медицински екипи, дори доставка на всекидневника. Никой не идва. Но всичко това е нормално и има логично обяснение в подредения им наивен свят. Само да имаше и още малко мляко за чая.
Най-често използваните фрази от героите са „this is the right thing to do и „can’t do any harm. В повечето случаи грешат. Ужасните последни дни и жестоката смърт на двамата персонажи оставят горчив привкус и със сигурност са накарали много техни съвременници да се замислят над опасността от масово изтребление.
Не случайно кредитите завършват с морзовия код - Mutually Assured Destruction.

-- / .- / -..

M.A.D.

Коментари

Популярни публикации от този блог

White Fang

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

Kerity – къщата на приказките

       Приказките и приказните герои също се нуждаят от дом. Това ни казва още в началото на своя филм Dominique Monféry, същият, който режисира Destino (!).         Натанаел и неговото семейство посещават старата къща, наскоро наследена след загубата на любима леля. Най-засегнат от липсата и е малкият Натанаел. Тя е посяла у него любовта към приказките, разказвайки му за всички любими приказни герои. Той знае всичко за тях, но все още не може да чете самостотелно ( някои видове дислекция изглеждат по сходен начин като представения случай в анимацията, различавайте симптомите рано). Само можем да си представим разочарованието, срамът и обидата му, когато разбира, че леля му лично му е завещала огромната си библотека. Подигравките на по-голямата му сестра определено също не помагат. Затова не е чудно, че Натаниел с радост предлага да продадат старите раздърпани томове, за да могат да си позволят ремонт на къщата.         ...

5 Български Късометражни Филма

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...