Пропускане към основното съдържание

Когато Вятърът Задуха


Тази анимация ми препоръча приятел, който не гледа анимации. Нямаше как да подмина и факта, че е по книгата И по сценария на Реймънд Бригс, същият, написал Етел и Ърнест. Когато разбрах, че саундракът е на Дейвид Бауйи и Роджър Уотърс, торентът вече се сваляше. После и се оказа, че режисьорът е съчетал класическа рисувана със стопмоушън анимация.
Филмът излиза през 1986 г., в разцвета на Студената война и паниката пред възможните ядрени нападения. И докато съвременните му игрални продукции като Терминатор и Mad Max представят страховития постапокалиптичен свят, с привикналите към него герои, When the wind blows показва периода на самия апокалипсис – с двама съвсем негероични пенсионери (да, майна, цитирам те).
 Джеймс и Хилда Блогс, които силно напомнят на Ърнест и Етел Бригс не само по името си, са възрастна двойка, живееща усамотено в къщичка извън Лондон. Тя не се интересува от световните вълнения и държи на добрия език, той сляпо вярва в решенията на правителството и е твърд оптимист. Въпреки недоволстванията на съпругата си и присмеха на сина си, Джеймс изпълнява указанията на тънка брошурка точка по точка, като обезопасява дома си и приготвя „бомбоубежището“ точно навреме.
Невежите пенсионери преживяват взрива, както са преживели и бомбандировките през Втората световна. Милите, носталгични, почти детски спомени от онова време, както и пълната вяра в управляващите и добрия край, ги крепят и в дните след удара. До смъртта си, те продължават да чакат – евакуация, спасителни и медицински екипи, дори доставка на всекидневника. Никой не идва. Но всичко това е нормално и има логично обяснение в подредения им наивен свят. Само да имаше и още малко мляко за чая.
Най-често използваните фрази от героите са „this is the right thing to do и „can’t do any harm. В повечето случаи грешат. Ужасните последни дни и жестоката смърт на двамата персонажи оставят горчив привкус и със сигурност са накарали много техни съвременници да се замислят над опасността от масово изтребление.
Не случайно кредитите завършват с морзовия код - Mutually Assured Destruction.

-- / .- / -..

M.A.D.

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Zombillenium

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...