Пропускане към основното съдържание

Когато Вятърът Задуха


Тази анимация ми препоръча приятел, който не гледа анимации. Нямаше как да подмина и факта, че е по книгата И по сценария на Реймънд Бригс, същият, написал Етел и Ърнест. Когато разбрах, че саундракът е на Дейвид Бауйи и Роджър Уотърс, торентът вече се сваляше. После и се оказа, че режисьорът е съчетал класическа рисувана със стопмоушън анимация.
Филмът излиза през 1986 г., в разцвета на Студената война и паниката пред възможните ядрени нападения. И докато съвременните му игрални продукции като Терминатор и Mad Max представят страховития постапокалиптичен свят, с привикналите към него герои, When the wind blows показва периода на самия апокалипсис – с двама съвсем негероични пенсионери (да, майна, цитирам те).
 Джеймс и Хилда Блогс, които силно напомнят на Ърнест и Етел Бригс не само по името си, са възрастна двойка, живееща усамотено в къщичка извън Лондон. Тя не се интересува от световните вълнения и държи на добрия език, той сляпо вярва в решенията на правителството и е твърд оптимист. Въпреки недоволстванията на съпругата си и присмеха на сина си, Джеймс изпълнява указанията на тънка брошурка точка по точка, като обезопасява дома си и приготвя „бомбоубежището“ точно навреме.
Невежите пенсионери преживяват взрива, както са преживели и бомбандировките през Втората световна. Милите, носталгични, почти детски спомени от онова време, както и пълната вяра в управляващите и добрия край, ги крепят и в дните след удара. До смъртта си, те продължават да чакат – евакуация, спасителни и медицински екипи, дори доставка на всекидневника. Никой не идва. Но всичко това е нормално и има логично обяснение в подредения им наивен свят. Само да имаше и още малко мляко за чая.
Най-често използваните фрази от героите са „this is the right thing to do и „can’t do any harm. В повечето случаи грешат. Ужасните последни дни и жестоката смърт на двамата персонажи оставят горчив привкус и със сигурност са накарали много техни съвременници да се замислят над опасността от масово изтребление.
Не случайно кредитите завършват с морзовия код - Mutually Assured Destruction.

-- / .- / -..

M.A.D.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...