Денят на враните

Френска акварелна класическа анимация. Прекрасна. Забавна, но и прочувствена. Jean-François Beauchemin е създал в книгата си трогателна и най-вече оригинална и креативна приказка, развиваща се почти в наши дни, почти в дивото средновековие. А Jean-Christophe Dessaintса я е облякъл в тежка и запленяваща анимация.

Представете си света на Бел, от Красавицата и звяра. Китно френско селце, в което всеки живее живота си уж без да пречи на останалите, а до него - мрачна гъста гора, в която живее чудовище ( Жан Рено!! ), загубило любовта си, т.е. - способността си да обича. Сходна е и сцената на тази анимация. Макар и доста по-красиво нарисувана. Уж подреденото селище е дом не само на хуманния лекар и дъщеря му, но и на озлобени възрастни и апатични млади хора, както и временен подслон на военно поделение. И как те всички заедно напомнят на Гастон и неговата тълпа!

Звярът в гората обаче е съвсем различен. Той не е омагьосан в чудовище заради арогантността си, а напротив - изпитвал е и е раздавал твърде много любов, почти всичката отритната, загубена или отнета. Каквото е останало от нея - той не разпознава.

Напразно синът му я търси под дърво и камък, за да я сипе в супата му. Но пък открива доста други интересни неща. А любовта, в крайна сметка, сама си се намира.

Коментари

Another Day of Life

Sofia International Film Festival was almost over when I finally saw a title in its list that gave me goosebumps. For no sensible reason the movie, that had left a bunch of festivals around the world shaken, was neglected among the Oh-So-Alternative feature films, which had had their share of advertising way before the beginning of the festival. I am enormously grateful to Cinema House , G8 and Odeon , for continuing to screen good contemporary animation despite the empty rows. The film based on Ryszard Kapuscinski’s book is bold, shattering, touching and still real. Let’s start at the creation – it’s layer over layer CGI that combines live-action movements, 3D shapes and 2D stylized details. Basically this is how Gollum and Tim-Tim were made, even though they all look totally different. As an example, the main character, the famous military journalist, photographer, poet and author Ryszard Kapuscinski was drawn over Miroslaw Haniszewsi’s movements, voiced over by K...

Прочетете още

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Прочетете още

Етика, Право и Rabbi's cat

От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал. В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Прочетете още

Анимиран Поглед

Търсене в този блог