Пропускане към основното съдържание

Денят на враните

    Френска акварелна класическа анимация. Прекрасна. Забавна, но и прочувствена. Jean-François Beauchemin е създал в книгата си трогателна и най-вече оригинална и креативна приказка, развиваща се почти в наши дни, почти в дивото средновековие. А Jean-Christophe Dessaintса я е облякъл в тежка и запленяваща анимация.
    Представете си света на Бел, от Красавицата и звяра. Китно френско селце, в което всеки живее живота си уж без да пречи на останалите, а до него - мрачна гъста гора, в която живее чудовище ( Жан Рено!! ), загубило любовта си, т.е. - способността си да обича. Сходна е и сцената на тази анимация. Макар и доста по-красиво нарисувана. Уж подреденото селище е дом не само на хуманния лекар и дъщеря му, но и на озлобени възрастни и апатични млади хора, както и временен подслон на военно поделение. И как те всички заедно напомнят на Гастон и неговата тълпа!
    Звярът в гората обаче е съвсем различен. Той не е омагьосан в чудовище заради арогантността си, а напротив - изпитвал е и е раздавал твърде много любов, почти всичката отритната, загубена или отнета. Каквото е останало от нея - той не разпознава. 
   Напразно синът му я търси под дърво и камък, за да я сипе в супата му. Но пък открива доста други интересни неща. А любовта, в крайна сметка, сама си се намира. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ruben Brandt, Колекционер

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Хаяо Миязаки и Аз

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...