Пропускане към основното съдържание

Денят на враните

    Френска акварелна класическа анимация. Прекрасна. Забавна, но и прочувствена. Jean-François Beauchemin е създал в книгата си трогателна и най-вече оригинална и креативна приказка, развиваща се почти в наши дни, почти в дивото средновековие. А Jean-Christophe Dessaintса я е облякъл в тежка и запленяваща анимация.
    Представете си света на Бел, от Красавицата и звяра. Китно френско селце, в което всеки живее живота си уж без да пречи на останалите, а до него - мрачна гъста гора, в която живее чудовище ( Жан Рено!! ), загубило любовта си, т.е. - способността си да обича. Сходна е и сцената на тази анимация. Макар и доста по-красиво нарисувана. Уж подреденото селище е дом не само на хуманния лекар и дъщеря му, но и на озлобени възрастни и апатични млади хора, както и временен подслон на военно поделение. И как те всички заедно напомнят на Гастон и неговата тълпа!
    Звярът в гората обаче е съвсем различен. Той не е омагьосан в чудовище заради арогантността си, а напротив - изпитвал е и е раздавал твърде много любов, почти всичката отритната, загубена или отнета. Каквото е останало от нея - той не разпознава. 
   Напразно синът му я търси под дърво и камък, за да я сипе в супата му. Но пък открива доста други интересни неща. А любовта, в крайна сметка, сама си се намира. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

The Breadwinner Не Е (само) За Жени

       И ето, най-после, The Breadwinner е и в България. Анимация на Cartoon Saloon, с режисьор Nora Twomey, продуцент Анджелина Джоли и с впечатляващ брой награди и номинации в ред фестивали и конкурси, включително любимия ми Animation is film festival и новосъздадения Alliance of women film journalists. Филмът направи премиерата си през септември на Международния филмов фестивал в Торонто и получи сериозен отклик от разтърсената гилдия. А тя си беше пораздрусана и преди това, от зачестилите скандали на междуполова основа. Навреме стига и до нас, в светлината на новите опити да се осигури битова безопасност чрез Конвенцията на СЕ за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.      И колкото и навременно да се струва това на някои параноици, нека не забравяме, че направата на който и да е филм отнема много време. Идеята и първите стъпки в сътворяването му не са се зародили защото поредният беше обвинен в сексуален тормоз или защото...

Етика, Право и Rabbi's cat

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

Zombillenium

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...