Анимиран Поглед

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

       Когато преди близо 5 години за пръв път изгледах The Boxtrolls, нямах представа колко силно ще се влюбя в анимацията. На това първо гледане пред мен беше просто много яко детско. Не знаех, че е стоп моушън, че е вдъхновено от прекрасна книга, че същото студио има още два неземни филма. За щастие реших да науча тези неща. Научих, че един от режисьорите е пътувал непрестанно между студиото и новородения си син, че в екипа е имало професионалист в правенето на миниатюрни маски от велпапе, че сетовете имитират химикалени скици. И ето ме сега, две техни анимации по-късно, на работа съм, а с откраднат флумастер пиша за най-новия филм на Laika.       Може би сте чули или дори сте гледали Missing Link, прожектираха го по кината в България. Може би не сте, тук, както и навсякъде по света, рекламата му беше слаба и неуспешна. Много специалисти обвиняват точно това, включително и трейлъра му, за ниските приходи. Рекордно ниски приходи. Тъжен факт е, че ...

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Спомням си, когато излезе първият игрален филм за Спайдърмен (ок, 3-тият е, но първи за последните 2 поколения). Онзи, в който Тоби Магуайър прилича на гол охлюв, а Мери Джейн на истински човек. Та този Спайдърмен. Леле, колко го мразех. Като любим супергерой на малкия ми брат, за мен стана синоним на детинско, глупаво и скучно. Така и не изгледах трилогията, де. Последната година обаче започнах да преосмислям предразсъдъците си. Не за Тоби Магуайър,   за Спайдърмен. А после започнах да чета за Spider-man into the Spider-verse. Очаквах много от него. После спечели Оскар, за пръв път от 2011 г. насам изпреварвайки машината на Дисни. Започнах да го харесвам, просто затова, че изпревари Ралф, макар да имах друг фаворит. После и го гледах. Няколко пъти. Последно – снощи. Еми, де пута мадре, филмът е страхотен! Какво да се очаква, когато MARVEL и SONY работят заедно, включвайки най-големия екип аниматори в собствената си история.   Да не говорим, че сценаристи и режи...

Sofia International Film Festival was almost over when I finally saw a title in its list that gave me goosebumps. For no sensible reason the movie, that had left a bunch of festivals around the world shaken, was neglected among the Oh-So-Alternative feature films, which had had their share of advertising way before the beginning of the festival. I am enormously grateful to Cinema House , G8 and Odeon , for continuing to screen good contemporary animation despite the empty rows. The film based on Ryszard Kapuscinski’s book is bold, shattering, touching and still real. Let’s start at the creation – it’s layer over layer CGI that combines live-action movements, 3D shapes and 2D stylized details. Basically   this is how Gollum and Tim-Tim were made, even though they all look totally different. As an example, the main character, the famous military journalist, photographer, poet and author Ryszard Kapuscinski was drawn over   Miroslaw Haniszewsi’s movements, voiced over by K...

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...