Анимиран Поглед

Тази анимация ми препоръча приятел, който не гледа анимации. Нямаше как да подмина и факта, че е по книгата И по сценария на Реймънд Бригс, същият, написал Етел и Ърнест. Когато разбрах, че саундракът е на Дейвид Бауйи и Роджър Уотърс, торентът вече се сваляше. После и се оказа, че режисьорът е съчетал класическа рисувана със стопмоушън анимация. Филмът излиза през 1986 г., в разцвета на Студената война и паниката пред възможните ядрени нападения. И докато съвременните му игрални продукции като Терминатор и Mad Max представят страховития постапокалиптичен свят, с привикналите към него герои, When the wind blows показва периода на самия апокалипсис – с двама съвсем негероични пенсионери (да, майна, цитирам те).   Джеймс и Хилда Блогс, които силно напомнят на Ърнест и Етел Бригс не само по името си, са възрастна двойка, живееща усамотено в къщичка извън Лондон. Тя не се интересува от световните вълнения и държи на добрия език, той сляпо вярва в решенията на правителството...

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...

The long way North, На края на света, Tout e n h aut d u m onde . Както и да го наречем, филмът е една прекрасна изненада. Френско-датският проект с режисьор R è mi Chay è приема предизвикателството да представи царска Русия от края на XIX век. Не съветска Русия, не феодална Русия, не военна Русия и дори не дворцовия живот в Русия. Анимацията започва с разказ за научните и изследователски стремежи на Русия. Олукин е капитан далечно плаване, богат изследовател, посветил живота си на откриването на Северния полюс (магнитния). Смел, дързък и откровен, той разгневява мнозина висшестоящи, но печели доверието на царя и с непотопимия ледоразбивач Дав à й отплава на север. Никога не се връща. Три месеца царския флот и независими кораби неуспешно търсят ценния ледоразбивач. Дав à й е обявен за потънал, а Олукин – за мъртъв. Заинтересованият елит в Русия е раздвоен – едни приемат капитана за герой, жертвал живота си за мечтите и родината си, други го считат за скъпо-струвал глупак и...

Едно от добрите ми попадения тази зима беше испанската анимация на Adri à Garc í a и V í ctor Maldonado “ Nocturna ”. За разлика от повечето рисувани филми, които гледам напоследък, този е направен (не само) за деца. Или нека приемем, че отговаря на масовите критерии за анимация – подходящ е за деца. Историята започва с деня на Тим – всепризнатият страхливец в пренаселено сиропиталище. Малкото момченце се страхува от тъмното. Не, както всички други деца, просто от тъмнината на мазето, а от тъмното изобщо. И ненавижда нощта. За него тя е кошмари, сенки и страх. А единственото хубаво нещо през този, иначе ужасен, период е светлината на звездите. Тим познава всички съзвездия поименно, начертал е звездна карта на покрива на дома и има собствена звезда-пазител. Адара. Докато останалите деца се занимават с всякакви детски дневни неща, нашият герой прекарва времето си на покрива, или се обгражда със звезди и в сградата. През нощта обаче, докато всички спокойно спят в тъмната обща ста...

Още една, по-нова, приказка от Jean - Fran ç ois Laguionie . Онзи същият, който прави Картината. Само че тук той е намесен много по-лично в направата на анимацията. Освен режисьор, той е и главният художник, както и 1 от озвучителите, в малкия екип. Двуизмерната продукция е осъществена с малко средства, но пък с много сърце. Изцяло ръчно нарисуваните с пастели и акварел форми са прости, но реални и детайлни в същото време.   Плавно са раздвижени само елементите, нужни за всяко едно движение. Страхът от старостта, спомените и хората, е представен нежно и деликатно, в бавно разливащи се и сливащи се сюжетни линии. Меланхоличната музика и топлите размити нюанси чудесно се съчетават с историята, като освен цялостното усещане за уют и мекота, поставят някои доста конкретни сентенции.  Сюжетно, анимацията представя Луиз – възрастна дама, която прекарва лятото си в крайморско ваканционно селище. След като обаче изпуска последния влак, тя остава там съвсем сама. Извън сезона. Н...

            Всеки един поглед към миналото има своята романтика. Дори когато това минало е толкова близко и познато, че някои аспекти от него сякаш сме изживели и сами. Други обаче са останали незабелязани, незапомнени или маловажни. Докато не ни ги припомнят.              Режисьорите на анимацията, Tono Errando , Javier Mariscal и Fernando Trueba , са наясно с това чувство на носталгия, и успешно го вплитат във филма си, като прескачат от (почти) съвременната социалистическа Куба, в годините преди революцията. В бляскавите нощни клубове и хотели за белите и туристите янки, и сред танцуващите по пренаселените си улички местни. Колко далечна изглежда Втората световна и студената война, когато в Латинска Америка е разцъфтявало болерото, когато кубинската румба е навлизала в балните зали, а джазът е покорявал света! Историята проследява живота, любовта и музиката на един изключителен ...

            В деня на жената все се присещам за една стара история за принц и принцеса. Те се обичат много, дали 3 дни са яли, пили и веселили не зная, но happiness - ът ever after не им мърда. Само че принцесата е малко по-особена. Тя не е дъщеря на любящ монарх. В света на братя Грим бащата е любящ мелничар. И отрязва ръцете и. Прекрасен поглед към историята има Sebastien Laudenbach , който почти самостоятелно, без план и график, в едно ъгълче в Рим, създава пълнометражна анимация по старата немска приказка. Рисувайки изцяло сам, той е принуден на създаде свой собствен стил, който разчита на зрителското въображение. Всеки кадър е недовършена скица, в 1-2 основни цвята, но заедно създават живи герои. Момичето без ръце е от онези филми, които не са просто филми. В тях следиш сюжета, рисунъка, стила, символите, цветовете, движението, звуците. И знаеш, че художникът наистина е съпреживявал пътя на героинята си. Момичето, ко...