Анимиран Поглед

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

         Моят живот като Тиквичка не е нито нов, нито пък съвсем неизвестен. Френско-швейцарският стопмоушън излезе по световните киносалони още 2016 г и беше номиниран за Оскар. Дори по нашите кина и филмови фестивали го въртяха!        Сюжетът на анимацията е базиран на романа на Gilles Paris, който отдавна стои в списъка ми за бъдещо прочитане. Разказва за Икар, който предпочита да бъде наричан Тиквичка (Куржет, на френски). Момчето е на 9 години и достатъчно самостоятелно, за да прекарва дните си сам. Физическото отсъствие на баща му е заменено от ярката идеализирана представа за него и неговите кокошки, докато вечно пияната и сърдита майка всъщност също я няма - синът и я отбягва, не вдига шум, когато е наблизо, и като цяло се стреми да не се срещат из къщата. Не винаги обаче се получава. И след един нелеп инцидент, Тиквичка остава сираче. Тук, преди 15-тата минута от филма, започва новият му живот. Сантимент...

Isle of Dogs излезе с поносимо, за лаптопна резолюция, качество (update - вече и с HD, невероятно детайлно чисто и прекрасно) . Гледах го 3 три! пъти. И все още не съм сигурна, дали мога да напиша нещо за него.             Филмът е продуциран, режисиран и написан от Wes Anderson . Немско-американска продукция. Стоп моушън е. Музиката е авторска , на Alexandre Desplat . Сред озвучителите са Йоко Оно и Скарлет Йохансон. С това се изчерпват фактите ми, можете да намерите тези и още имена в IMDB и тук http://www.isleofdogsmovie.com               Първото, което ме грабна в него, беше стилистиката – тя се показа като силно индивидуална и характерна още в трейлъра. Добре раздвижени, и все пак целенасочено вдървени движения. Съзнателно загрозени кукли – за да не остане грам съмнение, че кучетата са болни, мръсни и нещастни, а хората-зли. Философските драматични сцен...

    Френска акварелна класическа анимация. Прекрасна. Забавна, но и прочувствена. Jean-François Beauchemin е създал в книгата си трогателна и най-вече оригинална и креативна приказка, развиваща се почти в наши дни, почти в дивото средновековие. А Jean-Christophe Dessaintса я е облякъл в тежка и запленяваща анимация.     Представете си света на Бел, от Красавицата и звяра. Китно френско селце, в което всеки живее живота си уж без да пречи на останалите, а до него - мрачна гъста гора, в която живее чудовище ( Жан Рено!! ), загубило любовта си, т.е. - способността си да обича. Сходна е и сцената на тази анимация. Макар и доста по-красиво нарисувана. Уж подреденото селище е дом не само на хуманния лекар и дъщеря му, но и на озлобени възрастни и апатични млади хора, както и временен подслон на военно поделение. И как те всички заедно напомнят на Гастон и неговата тълпа!     Звярът в гората обаче е съвсем различен. Той не е омагьосан в чудовище заради ароган...

     Гледали ли сте психо-трилър в анимационна версия? Без значение от отговора, ако имате  желание за подобно нещо, представям ви Birdboy: The Forgotten Children.     Още през 2011 Alberto Vazquez и Pedro Rivero правят 12-минутна късометражка по едноименния графичен роман на Васкез от 2006 - Psiconautas ( https://www.youtube.com/watch?v=4kks9-fJd1U&t=636s ). 4 години по-късно е готов и пълнометражният вариант - много по-детайлен, по-изпипан и по-шокиращ. 2 години Birdboy: The Forgotten Children печели фестивали и лека-полека си проправя път в държави по цял свят. Миналата година беше и премиерата му в Щатите, с любезното съдействие и дублиране на GKIDS, естествено.       Анимацията е на моменти красива, в други стилизирана, изключително детайлна или пък зловещо символична. Сюжетът проследява разбития живот, който тече на изолиран остров след ядрен взрив. Семействата, които напразно търсят упование в религията, в нар...

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...

Тази анимация ми препоръча приятел, който не гледа анимации. Нямаше как да подмина и факта, че е по книгата И по сценария на Реймънд Бригс, същият, написал Етел и Ърнест. Когато разбрах, че саундракът е на Дейвид Бауйи и Роджър Уотърс, торентът вече се сваляше. После и се оказа, че режисьорът е съчетал класическа рисувана със стопмоушън анимация. Филмът излиза през 1986 г., в разцвета на Студената война и паниката пред възможните ядрени нападения. И докато съвременните му игрални продукции като Терминатор и Mad Max представят страховития постапокалиптичен свят, с привикналите към него герои, When the wind blows показва периода на самия апокалипсис – с двама съвсем негероични пенсионери (да, майна, цитирам те).   Джеймс и Хилда Блогс, които силно напомнят на Ърнест и Етел Бригс не само по името си, са възрастна двойка, живееща усамотено в къщичка извън Лондон. Тя не се интересува от световните вълнения и държи на добрия език, той сляпо вярва в решенията на правителството...