Анимиран Поглед

        Знаете ли, че Стивън Спилбърг има забежки към анимацията? Разбира се, може просто да отмята в чек-листа си жанрове, в които е достигнал нови хоризонти. Нещо като "to-do-a-chef-d'oeuvre-list". Моля се на всички пантеони след игралните си филми Тарантино да се оттегли в анимирания свят. Но да се върнем на Спилбърг, интересно е - обещавам.         Ако имате връзки с едно конкретно поколение деца в България, би трябвало да сте запознати с комиксите на находчивия белгийски журналист и неговото куче (навремето бяхме убедени, че Тинтин и Сноу са французи :D ) Ако сте отраснали по-западно от Скопие, значи със сигурност ги знаете, без значение от възрастта си.         Историята им се развива дълги години. Създателят му Жорж Реми, или просто Ерже, за първи път го представя в малко белгийско вестниче през 20те, и до края на века продължава да обогатява приключенията му.         На Ерже е посветена и първат...

    От известно време (не само) Дисни налагат тенденцията моралните поуки в анимациите да те прегазват като шот с пангалактически гаргаробластер. То не са семейни ценности, любов - към жената, приятелите, кучето, толерантност към различните, етика, право и всякакъв вид полит-коректност. Не ме разбирайте накриво - подрепям идеята, че всички тези, както и още много други, уроци трябва да бъдат представени пред децата. Но представени завоалирано, по някакъв алтернативен, неусетен начин. Не преподадени с палка. Все пак отиваш на кино, за да се забавляваш и да хапнеш пуканки - не да те тъпчат с морал.     В сходно русло залитат и някои от анимациите за възрастни, макар при тях поне темите са по-разнообразни. Window Horses например е най-претенциозният филм, който съм гледала. Час и половина, претъпкани до ръба с фашизъм, расизъм, сексизъм, феминизъм, разни видове политически тоталитаризъм и толерантност, семейни драми до седмо коляно. И това всичкото се развива по вр...

       Когато преди близо 5 години за пръв път изгледах The Boxtrolls, нямах представа колко силно ще се влюбя в анимацията. На това първо гледане пред мен беше просто много яко детско. Не знаех, че е стоп моушън, че е вдъхновено от прекрасна книга, че същото студио има още два неземни филма. За щастие реших да науча тези неща. Научих, че един от режисьорите е пътувал непрестанно между студиото и новородения си син, че в екипа е имало професионалист в правенето на миниатюрни маски от велпапе, че сетовете имитират химикалени скици. И ето ме сега, две техни анимации по-късно, на работа съм, а с откраднат флумастер пиша за най-новия филм на Laika.       Може би сте чули или дори сте гледали Missing Link, прожектираха го по кината в България. Може би не сте, тук, както и навсякъде по света, рекламата му беше слаба и неуспешна. Много специалисти обвиняват точно това, включително и трейлъра му, за ниските приходи. Рекордно ниски приходи. Тъжен факт е, че ...

Първото нещо, което прави впечатление в сравнително новия филм Ruben Brandt , Collector , са унгарските имена. Много са. Второто нещо е аналитично кубистичният стил на героите и дадаистичните битови сцени, през които те преминават. То е и най-впечатляващото. Третото нещо е музиката. Съвсем нетипична, оригинална, но и адски подхождаща на всеки един момент. Дадаистично подхождаща. Ако започна аналитично да разглеждам филма, ще трябва да започна от прозаичните неща, които можете да си намерите и сами в IMDb . Анимацията е предимно на Milorad Krstic (нямам представа как се произнася тази фамилия). За сценария му е помагала Radmila Roczkov , като си личи, че и двамата са дебютанти. Личи си обаче и че анимацията е направена с желание. Щом видях името на режисьора в голяма част от департаментите (включително в Electrical Department ) знаех, че съм права за това. Други имена няма да изброявам, надали някой ги е чувал, а и всеки може да прегледа кредитите. Аз лично обаче ще сле...

Спомням си, когато излезе първият игрален филм за Спайдърмен (ок, 3-тият е, но първи за последните 2 поколения). Онзи, в който Тоби Магуайър прилича на гол охлюв, а Мери Джейн на истински човек. Та този Спайдърмен. Леле, колко го мразех. Като любим супергерой на малкия ми брат, за мен стана синоним на детинско, глупаво и скучно. Така и не изгледах трилогията, де. Последната година обаче започнах да преосмислям предразсъдъците си. Не за Тоби Магуайър,   за Спайдърмен. А после започнах да чета за Spider-man into the Spider-verse. Очаквах много от него. После спечели Оскар, за пръв път от 2011 г. насам изпреварвайки машината на Дисни. Започнах да го харесвам, просто затова, че изпревари Ралф, макар да имах друг фаворит. После и го гледах. Няколко пъти. Последно – снощи. Еми, де пута мадре, филмът е страхотен! Какво да се очаква, когато MARVEL и SONY работят заедно, включвайки най-големия екип аниматори в собствената си история.   Да не говорим, че сценаристи и режи...

Sofia International Film Festival was almost over when I finally saw a title in its list that gave me goosebumps. For no sensible reason the movie, that had left a bunch of festivals around the world shaken, was neglected among the Oh-So-Alternative feature films, which had had their share of advertising way before the beginning of the festival. I am enormously grateful to Cinema House , G8 and Odeon , for continuing to screen good contemporary animation despite the empty rows. The film based on Ryszard Kapuscinski’s book is bold, shattering, touching and still real. Let’s start at the creation – it’s layer over layer CGI that combines live-action movements, 3D shapes and 2D stylized details. Basically   this is how Gollum and Tim-Tim were made, even though they all look totally different. As an example, the main character, the famous military journalist, photographer, poet and author Ryszard Kapuscinski was drawn over   Miroslaw Haniszewsi’s movements, voiced over by K...

Step by step I catch up with my 2017 animation list. This week it was time to see Zombillenium, which is NOT a French remake of Hotel Transylvania. Still, there are vampires, werewolves, zombies and family issues. The dead relatives are nothing like the ones in Coco either. It resembles a bit that old Nicolas Cage movie, in which Cage escapes Hell for his daughter. Here a father gets a strike in Hell. The movie was based on Arthur de Pin’s graphic novel, and the author was also a writer and director, working together with Alexis Ducord. Like in MFKZ the story style reminds of a real-life action, yet benefitting from all the creativity one can find in animation. I personally was impressed of the sincere mocking of almost every worn out movie genre. I mean – the Devil owns an amusement park, whre zombies and werewolves are put to work, while sparkling vampires, bishonen-style, are the one and only winning attraction (teenage girls vanity in a thing anywhere). An unsympatheti...

and Other Tales      The thing that actually got me to watching this animation was the beauty of it. One of its directors is Ernest and Celestine's creator Benjamin Renner, so the artwork is almost identical - beautifully flowing watercolors and simple lines without too much details. Patrick Imbert, a painter and animation director in the previous movie, is now a full-time dirctor and he has done a great job. Again.      The story was based on Benjamin Renner's original comics and the shorts were connected into a feature movie. The plot is childish and sweet, with a fairytale feeling. Farm animals taking care of a human baby, forest predators taking care of chickens, and all kinds of animals saving Christmas and Santa. :D        No serious analyzes would suit this movie, but watch it with your kids. (::

       I first heard about Mutafukaz (MFKZ) two years ago, following Animation  is Film Festival. It sounded crazy and fun so I kept it in mind. Of   course it is one of the many alternative (not Disney/Pixar/Dream Works)  animations that don’t get to the cinemas in my country so I had to wait right  until last week to finally see it.       The story is based on the original comic of Guillaume Renard, who is  also a co-director to the movie. Shojiro Nishimi is the one,  representing the anime part. A French-Japanese collaboration of a   superhero-action-thriller was amusing to watch, even though not  obsessive (I personally fell asleep twice).       The plot, I suppose, was meant for kids 12-16 years old, but the  deliberately obscene language, the violence and cruelty put it in the Red  restriction age (over 17 in USA). It kind of reminds me of the   la...

     Croc-Blank, или по-просто казано Белия зъб, прокарва пътя на Netflix  като продуцентско студио в света на анимациите. Не особено успешно, за съжаление.       Романът на Джек Лондон си е вечна класика, юношеско приключение за  вълци, индианци и престъпници, нелегални боеве и шерифи, златната треска, и всякакви такива неща, които вълнуват въображението. Подобно на много други такива "евъргрийни" и историята за кучето-вълк е преразказвана може би твърде много пъти, всеки от тях преиначавана  според вижданията на режисьора и разбиранията на публиката. Този път Александър Еспигарес (натрупал опит в анимационните и арт екипите на 9 и Mr. Hublot)е поел ролята на режисьор и залага на по-различен прочит на сюжета, иначе казано, променя финала. В книгата си Джек Лондон оставя Белия зъб да бъде куче - да обича господарите си и дори да оставя палетата си да му се катерят по главата. Във филма си Еспигарес му позволява да стане вълк...

         Моят живот като Тиквичка не е нито нов, нито пък съвсем неизвестен. Френско-швейцарският стопмоушън излезе по световните киносалони още 2016 г и беше номиниран за Оскар. Дори по нашите кина и филмови фестивали го въртяха!        Сюжетът на анимацията е базиран на романа на Gilles Paris, който отдавна стои в списъка ми за бъдещо прочитане. Разказва за Икар, който предпочита да бъде наричан Тиквичка (Куржет, на френски). Момчето е на 9 години и достатъчно самостоятелно, за да прекарва дните си сам. Физическото отсъствие на баща му е заменено от ярката идеализирана представа за него и неговите кокошки, докато вечно пияната и сърдита майка всъщност също я няма - синът и я отбягва, не вдига шум, когато е наблизо, и като цяло се стреми да не се срещат из къщата. Не винаги обаче се получава. И след един нелеп инцидент, Тиквичка остава сираче. Тук, преди 15-тата минута от филма, започва новият му живот. Сантимент...

Isle of Dogs излезе с поносимо, за лаптопна резолюция, качество (update - вече и с HD, невероятно детайлно чисто и прекрасно) . Гледах го 3 три! пъти. И все още не съм сигурна, дали мога да напиша нещо за него.             Филмът е продуциран, режисиран и написан от Wes Anderson . Немско-американска продукция. Стоп моушън е. Музиката е авторска , на Alexandre Desplat . Сред озвучителите са Йоко Оно и Скарлет Йохансон. С това се изчерпват фактите ми, можете да намерите тези и още имена в IMDB и тук http://www.isleofdogsmovie.com               Първото, което ме грабна в него, беше стилистиката – тя се показа като силно индивидуална и характерна още в трейлъра. Добре раздвижени, и все пак целенасочено вдървени движения. Съзнателно загрозени кукли – за да не остане грам съмнение, че кучетата са болни, мръсни и нещастни, а хората-зли. Философските драматични сцен...

    Френска акварелна класическа анимация. Прекрасна. Забавна, но и прочувствена. Jean-François Beauchemin е създал в книгата си трогателна и най-вече оригинална и креативна приказка, развиваща се почти в наши дни, почти в дивото средновековие. А Jean-Christophe Dessaintса я е облякъл в тежка и запленяваща анимация.     Представете си света на Бел, от Красавицата и звяра. Китно френско селце, в което всеки живее живота си уж без да пречи на останалите, а до него - мрачна гъста гора, в която живее чудовище ( Жан Рено!! ), загубило любовта си, т.е. - способността си да обича. Сходна е и сцената на тази анимация. Макар и доста по-красиво нарисувана. Уж подреденото селище е дом не само на хуманния лекар и дъщеря му, но и на озлобени възрастни и апатични млади хора, както и временен подслон на военно поделение. И как те всички заедно напомнят на Гастон и неговата тълпа!     Звярът в гората обаче е съвсем различен. Той не е омагьосан в чудовище заради ароган...

     Гледали ли сте психо-трилър в анимационна версия? Без значение от отговора, ако имате  желание за подобно нещо, представям ви Birdboy: The Forgotten Children.     Още през 2011 Alberto Vazquez и Pedro Rivero правят 12-минутна късометражка по едноименния графичен роман на Васкез от 2006 - Psiconautas ( https://www.youtube.com/watch?v=4kks9-fJd1U&t=636s ). 4 години по-късно е готов и пълнометражният вариант - много по-детайлен, по-изпипан и по-шокиращ. 2 години Birdboy: The Forgotten Children печели фестивали и лека-полека си проправя път в държави по цял свят. Миналата година беше и премиерата му в Щатите, с любезното съдействие и дублиране на GKIDS, естествено.       Анимацията е на моменти красива, в други стилизирана, изключително детайлна или пък зловещо символична. Сюжетът проследява разбития живот, който тече на изолиран остров след ядрен взрив. Семействата, които напразно търсят упование в религията, в нар...

                 Много вероятно е да няма никакъв смисъл да пиша за Howl ’ s moving castle . Вероятно съм от малкото индивиди над 10 и под 40 години, които не са го гледали досега. И все пак мисля, че днес приключих с големите филми на Миязаки. И Светла е права – винаги се виждат гащите на момиченцата (даже да са омагьосани в старици), и пак е права, че са прекрасни. Не гащите, филмите.              Принцеса Мононоке. Отнесени от духовете. Ходещият замък на Хаул. Поньо. (остава ми Тоторо.)             Ами да, прекрасни са. Дълги години отлагах гледането им, твърде много ми напомняха аниме-стила, името на режисьора също, но лека-полека, със скорост от анимация/година все пак ги видях всички. И разбирам защо Миязаки (а вече и синът му) е такъв култ в някои среди.         ...

Тази анимация ми препоръча приятел, който не гледа анимации. Нямаше как да подмина и факта, че е по книгата И по сценария на Реймънд Бригс, същият, написал Етел и Ърнест. Когато разбрах, че саундракът е на Дейвид Бауйи и Роджър Уотърс, торентът вече се сваляше. После и се оказа, че режисьорът е съчетал класическа рисувана със стопмоушън анимация. Филмът излиза през 1986 г., в разцвета на Студената война и паниката пред възможните ядрени нападения. И докато съвременните му игрални продукции като Терминатор и Mad Max представят страховития постапокалиптичен свят, с привикналите към него герои, When the wind blows показва периода на самия апокалипсис – с двама съвсем негероични пенсионери (да, майна, цитирам те).   Джеймс и Хилда Блогс, които силно напомнят на Ърнест и Етел Бригс не само по името си, са възрастна двойка, живееща усамотено в къщичка извън Лондон. Тя не се интересува от световните вълнения и държи на добрия език, той сляпо вярва в решенията на правителството...

Снощи отидох на кино. Неконформистката алтернатива беше събрала в малък кино салон цели 5 от всичките български късометражни анимации, които изпуснах да гледам по фестивали. Като цяло беше едно много арт и алтернативно преживяване. Ще се опитам да представя петте филма наведнъж, без да се разпростирам и възможно най-(не)обективно. ГРОЗНА ПРИКАЗКА Анимацията е вдъхновена от куклена пиеса на Георги Мерджанов, а режисьор (и участник във всичко останало) е Радостина Нейкова. Има 1 награда – от Пловдив. Интересна е техниката на анимация – изпълнена е с ръчна бродерия. За разлика от останалите прожектирани, само тук се използваше пряка реч. Това беше единственият от петте филма, за който бях прочела малко. И честно казано бях с доста лоши очаквания. Както и името подсказва (не, то май не се отнася само до сюжета), иконографията е изключително грозна. Вероятно това е напълно търсен и намерен ефект, все пак и грозотата е необективно персонално усещане. Друго обяснение би могло да ...